◖On the knees/На колене◗

20.

-Но ще те намеря, Кейтлин, и когато това се случи най-вероятно ще те убия.

Край на ретроспекцията

След половин час, прекаран в банята, Кейтлин подсуши тялото си, облече дрехите, които беше взела със себе си и излезе, като почти веднага след това седна на леглото.

Животът ѝ преди Дейвид не беше кой знае какво, но определено не беше толкова неприятен и дори стресиращ.

От както майка ѝ си беше тръгнала дори беше станал по-добър. Имаше период, в който всеки ден се събуждаше с усмивка, знаейки, че както днес, така и всеки останал ден никой повече нямаше да я има за даденост.

Без да осъзнава очите ѝ се бяха насълзили. На лицето ѝ се появи тъжна усмивка, визуализирайки цялото си семейство заедно.
Знаеше, че никога повече нямаше да се съберат. Баща ѝ беше мъртъв, майка ѝ ги изостави още преди седем-осем години, а брат ѝ искаше да я намери и убие.

Липсваше ѝ свободата, която имаше в последната една година. Нямаше кой знае колко пари, но имаше свободна воля, правеше всичко, което поиска и беше донякъде щастлива. А сега не се тревожеше за пари, за сметка на това обаче всичко останало беше ужасно. Докато размишляваше над една от най-малко любимите си теми, в стаята без предупреждение влезе Дейвид.

Той я забеляза моментално и за секунда спря, оглеждайки я. Не знаеше какво да очаква като действия от нея, особено след изминалата нощ.

Мъжът влезе навътре в стаята, затваряйки вратата след себе си. Кейтлин го погледна за момент, след което сведе поглед. Не знаеше какво да каже или направи.

-Добре ли си? - попита я, забелязвайки леко насълзените ѝ очи. Въпросът му успя да я обърка, тъй като отношението му в някои случай беше странно. Казваше, че не му пука за чувствата ѝ, но в следващият момент я питаше дали е добре.

-Какво ти пука? - отвърна му.

-Мамка му. - прокара ръка през косата си. Беше наясно, че в момента тя най-вероятно се чувстваше използвана и щеше да се държи по-зле от обикновено.

-Зададох ти нормален въпрос, принцесо. - каза ѝ. Всъщност тя си нямаше и на представа колко много му пукаше за нея, и сигурно никога нямаше да има.

-Добре съм. - отговори му. Той кимна леко, но не каза нищо. Между двамата се настани неловка тишина, която Дейвид наруши първи.