-Защо не си признаеш, колко пъти след онзи обир се възбуди само от мислите си за мен, а? - прошепна ѝ, докато не смъкваше поглед от гърдите ѝ, които в момента се вдигнаха и спускаха бързо.
Кейтлин знаеше, че в момента имаше точно две възможности. Или да послуша съзнанието си, което ѝ крещеше, че трябва да се маха от тук, или да послуша сърцето си, което незнайно защо ѝ казваше, че нямаше да се случи нищо лошо. Че всичко ще бъде наред и мъжът пред нея не беше чудовището, за което се представяше.
Но дали е така беше труден въпрос. Всъщност той искаше всички, включително и Кейтлин да го мислят за чудовище. Мъж, който не се страхува да наранява или убива, както и да съсипва живота на всеки. Искаше също и никой да не знае дали му пука за нещо или не. Беше на мнение, че колкото повече някой е наясно с чувствата и мислите му, толкова по-лесна мишена ставаше. А той никога не е бил и няма да бъде лесна мишена.
-Какво искаш от мен, мамка му?! - попита го, крещейки. Фактът, че искаше да го остави да прави с нея каквото реши, а дори не го познаваше я плашеше. Много.
Не можеше да разбере защо чувстваше такова силно привличане към мъж, когото виждаше за втори път и който не я впечатляваше с нищо. Нищо.
-Искам просто да си признаеш, Кейтлин, колко пъти си представи, че си под мен и те чукам? Колко пъти си представи, че съм ти първият? - попита я с уверен глас, след което хвана кичур от светло кестенявата ѝ коса и го сложи зад ухото ѝ. Светлите ѝ очи погледнаха нагоре и срещнаха неговите.
Гледаха се дълго, но Кейтлин така и не отговори на въпросите му. А и какво очакваше от нея? Да се хвърли на вратът му и да започне да се моли?
И докато тя все още се колебаеше дали поне днес, за един единствен ден, да последва сърцето си и да бъде импулсивна, или да остави разумът да я води, както обикновено правеше, то пред Дейвид стоеше една доста по-лесна дилема, а именно - дали да я целуне или не. Погледът му падна на устните ѝ, които тя прехапваше от притеснение многократно за последнине няколко минути.
Той, за разлика от нея беше импулсивен по характер. Винаги правеше това, което иска, затова и няколко секунди по-късно устните му се забиха грубо в нейните. За негова изненада Кейтлин му отвърна веднага и двамата започнаха страстна борба за надмощие, която в продължение на почти минута никой не спечели окончателно.
YOU ARE READING
◖On the knees/На колене◗
רומנטיקה-Ще те подчиня, Кейтлин. - той я притисна към стената още по-силно. - Ще бъдеш моя! -Махни си ръцете от мен! - тя се опита да се измъкне от силната му хватка, но без успех. - Какво искаш, мамка му?! -Искам да сбъдна фантазиите си, малката, - проше...