◖On the knees/На колене◗

27.

-Ще те намеря много по-скоро отколкото си очаквала и никога повече няма да бъда мил към теб. - усмихна й се по начин, който сякаш успя да я уплаши допълнително. - Или пък нежен. - чувайки последните няколко думи, които мъжът й отправи, Кейтлин затегна хватката около двата пистолета,които държеше, като внимаваше и да не изтърве ключа за колата, който беше закачила на безименния си пръст. Беше я страх в началото, но сега този страх се беше увеличил поне двойно.

За момент се замисли дали да не го убие още тук и сега. Така щеше да бъде спокойна, все пак щеше да я търси един опасен мъж по-малко. Но от друга страна,ако го убиеше със сигурност щеше да съжалява за това до края на живота си. Все пак имаше не малки чувства към него, а да убиеш човека,към който имаш чувства е едно от трудните неща. Трябваше й сериозна причина,за да не се самообвинява след това,а тя нямаше такава. През последните няколко месеца той се държеше доста добре с нея. Единственият проблем, а и този, заради който правеше това в момента, беше че не й даваше свободата, от която имаше нужда както всяко човешко същество, така и тя. Беше извървяла дълъг път докато извоюва свободата си, затова нямаше как да се остави на Дейвид да й я отнеме отново.

Тайно задържа погледа си върху Дейвид преди окончателно да затръшне вратата на къщата и да поеме по пътя към свободата. Знаеше, че няма да може да избяга от него завинаги, но не можеше да го убие. Предпочиташе да опита да устрои живота си наново, знаейки,че не го е убила. Щеше да избяга далеч от него, от чувствата си, от брат си, от всичко, което й пречеше да се чувства така, както би искала - истински жива.

Качи се в колата, на чиито задни седалки бяха сложени парите от обира, който явно бяха извършили днес. Знаеше, че не беше добра идея да задържа тази кола, нямаше и такива намерения.

След като се оттървеше от колата може би щеше да напусне страната, но не мислеше да бъде твърде далеч. Все пак трябваше да е почти под носа му - там където най-малко би очаквал да я намери.

Тя запали колата и погледна за последен път към Дейвид. Той също не сваляше поглед от нея. Нещо й подсказваше,че двамата щяха да се срещнат отново...

***

Две седмици по-късно Кейтлин вече си беше намерила малък апартамент, в който да живее за известно време в замяна на нисък наем. Намираше се в среден на големина град, поне на четиристотин километра от къщата на Дейвид. Искаше да се отдалечи дори повече, но карането на кола я беше изтощило, затова и предпочете да се установи тук. Може би сред няколко месеца щеше да е добре отново да смени града.