◖On the knees/На колене◗

26.

Важнот беше, че скоро щеше да бъде свободна. Чувстваше по-скоро вина за това, което смяташе да направи, затова и единственото, на което се надяваше беше Дейвид да не я намрази след този ден.

В момента Кейтлин стоеше във всекидневната на къщата, чакайки Дейвид и хората, които той бе взел със себе си, да се върнат. Беше намерила някакъв малък, черен сак и по-рано през деня в него сложи някои от дрехите си.

Въпросният сак висеше на рамото й, докато в ръцете си държеше не един, а два заредени пистолета.
Страхуваше се да ги използва, тъй като за първи път простреля някого преди месеци в кухнята на тази къща. Чувството не й се хареса, затова не искаше да го повтаря, но пък ако се наложеше би го направила, въпреки колебанието. Трябваше да го направи въпреки колебанието.

Половин час по-късно, Кейтлин най-накрая чу звуци от коли. Погледна внимателно през прозореца и видя колата, с която преди няколко дни бяхя заминали, да паркира пред къщата. Тя си пое дълбоко въздух, след което с бързи крачки се насочи съм входната врата на къщата. Излезе през нея и скри пистолетите зад гърба си,за да не ги видят веднага. Едва няколко секунди по-късно Дейвид вече я беше забелязал.

-Какво правиш тук, Кейтлин? - попита я. Беше видял сакът, който висеше на рамото й. Не му отне много време, за да разбере, че тя криеше нещо зад гъбра си.

-Искам свобода. - каза му. Чувайки думите й, той се засмя леко.

-Нали вече говорихме за това? - докато Дейвид казваше тези думи, зад него застанаха тримата мъже, които бяха с него през тези изминали дни. Двама от тях носеха по един малък, черен сак, едно към едно с този, който беше в Кейтлин.

-Нека говорим пак тогава. - той я погледна с поглед, който сякаш я питаше "да не би да си пияна".

-Тази тема е - той се замисли за момент, след което довърши. - изчерпана. Засега няма да излизаш сама и точка по въпроса. - не искаше да бъде груб, но липсата на сън и факта, че този път почти ги бяха хванали в банката, го бяха натоварили.

-Добре тогава. - тя си пое дълбоко въздух за пореден път, след което насочи и двата пистолета към Дейвид. Виждайки това, изненадата лесно можеше да се различи на лицето му. Очите му се разшириха в изненада, а веждите му се повдигнаха. Въпреки това успя да запази спокойствие, поне до колкото това беше възможно.