◖On the knees/На колене◗

30.

Да - тя смяташе днес да се напие, да се отпусне, да се позабавлява и новият й живот да започне.

След по-малко от минута коктейлът, който си беше поръчала беше готов. Барманът й го подаде и след като тя му плати той отиде да вземе поръчките на другите хора,които чакаха.

Кейтлин от своя страна започна да пие, като не се бавеше много много. Изпи го бързо, макар и не на екс, а след това реши отново да си поръча, но този път уиски. Докато си отпиваше и от него се замисли дали да не опита да завърже разговор с някой от мъжете тук. Не виждаше причина да не го прави, а и Бриана дори щеше да бъде горда. Двете си бяха говорили за това как тя рано или късно трябваше да преодолее предишния си приятел, дори приятелката й смяташе, че това трябваше да се случи възможно най-скоро.

Кейтлин винаги е знаела,че връзката й с Дейвид не е била кой знае колко здравословна, въпреки това не смяташе, че беше нужно толкова бързо да го преодолява. Предпочиташе това да се случи от самосебеси, а не насила. И все пак тя,като повечето жени, също имаше нужда от поне малко мъжко внимание.

Докато разсъждаваше по темата, чу че Бриана й викаше. Обърна се в нейна посока и двете срещнаха погледите си, а секунда по-късно приятелката й се усмихна и тръгна към нея, следвана от мъж. Когато стигнаха до нея, Бриана започна:

-Кейтлин, това е Крис. - тя погледна мъжът до себе си. - Крис, това е Кейтлин, моя приятелка. - тя направи кратка пауза, след което се наведе по към Кейтлин и й каза:

-Мисля, че ще си допаднете. - отново последва малка пауза, а през това време тя се изправи отново. - Аз ще ви оставя да се опознаете. - усмихна се. - ще се върна след малко. - Бриана се засмя, а части от секундата по-късно вече не беше в полезрението нито на Кейтлин, нито на новодошлия.

-Е, как си? - попита я Крис.

-Прекрасно. - тя отвърна на усмивката му, след което взе чашата си с уиски и изпи оставащата в нея течност на екс. - Ти как си?

-В твоята компания вече съм много по-добре. - Кейтлин не знаеше какво да му отговори, погледна настрани търсейки с погледа Бриана и много скоро я видя -тя беше сравнително далеч от тях и танцуваше.

-Радвам се. - на лицето й се появи неловка усмивка. - А как се запозна с Бриана? - беше очевидно, че този въпрос го изненада, и то неприятно. Дори усмивката изчезна от лицето му за момент, но след като си я върна, той й отговори: