Преди 15 години:
Аккъз:
Беше хубав ден. Тогава бях малка. С баща ми си играехме с едни дървени мечове, които той беше ги направил за мен. А от страни децата ни гледаха.
- Т: Загубелият става пленник на победителя - каза татко - Трябва да използваш мъдро меча си, Аккъз.
- Аз: Аз ще те взема в плен. - извика.
И започнахме да се бием. Разбира се че аз победи, но знаех че татко се беше оставил за да се зарадвам,че съм победила един от най-силните бойци в кралството.
- Т: Никой не може да вземе меча на дъщеря ми освен ако тя не поиска. - каза татко.
- Не може - извиках
- Нито ще бъде пленник. - отново каза татко.
- Няма да стана отново извика и прегърна баща си.
Изведнъж дойдоха войските на крал Алпаго и самия той. Бях се скрила зад една стена и можех да видя всичко. Алпаго бе убил втората си жена Айля, дъщеря на нашия крал, защото тя ги беше предала, а предателството се нагазваше със смърт. Отстрани видях и сина му, син и на двете кралства, плачеше. Отидох при него и си му дадах единия си дървен меч. Баща му уби и нашия крал, защото и той бил към страната на предателите. Искаше да напусне замъка. Когато баща ми отказа да напуснем,убиха и него. След това краля заедно с войските си си тръгнаха.
Беше дошло време за погребението. След като го похренахме Ата каза:
- А: Двете царства са братя. Сега братята застанаха един срещу друг. Разля се братска кръв. Турците имат нужда от единство. Има нужда от обединение. - за секунда настъпи тишина и след това продължи - Ще дойде ден в който двуглавия вълк (момиче което се представя за мего)е доведе единството и ще обедини турците. Ще стреля със сребърен лък.
Но втората дъщеря на краляни който вече почина и тя ще заеме престола му, защото тя е последния единствен закпмем наследник на трона го прекъсна и каза:
- Дори и всички турци да се обединят, двете кралства никога няма да се обединят, защото аз нигога няма да го позволя. Никога няма да забравя този ден. Но преди краля да коленичи пед нас, тази душа няма да напусне тялото ми. - говореше за себе си.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
DESTAN
Tarihi KurguБатуга: Замълчх в деня, когато убиха майка ми. Ще проговоря в деня, когато баща ми умре. Аккъз: Дойдох да бъда ръка ня тези, които нямат. Да бъда пътя на тези, които имат нужда. Дойдох за да бъда помощник на онези, които са пленени. Дойдох да напиша...
