DESTAN

11 Глава

Аккъз:

Вече няколко дни сме в двореца. Направиха ме слугина на Батуга, за дето съм го спасила, иначе щеха да ме пратят в дещо като килия без вода и храна. Алпаги хан все още беше в същото състояние. През тези дни се събуди но само лежи, спи и бълнува името на Айля (майката на Батуга) по точно песента която само тя пее, която също и аз я знам бях я научила от нея. Днес ми се даде възможност да убия Алпаго, тикмо щях да го направя но както винаги батука ми попречи. За дърпа ме за да излезем от стаята от от вън се чува ха стъпки които наближава ха към нас в последния момент се сктихме. В стаята беше влязъл Темур. След като излезе и мия изляахме, но Батуга ме заведе в тронната зала.

  Б: Точни тук когато се опитаха са ме убият се бях вкопчил в дървения меч който ми даде.
  А: Тогава ли се отказа от живота... Ааааа.... Да потъне в дън земи този дворец. Да потъне в д.... - Батуга ми запуши устат за да не ни чуят защото аз крещях - защо не ми позволиш да го убия. Защо не позволиш. Да си отмъстя и за двама ни, за онези две деца.
  Б: Защото ако баща ми почине ще излезе война за трона. Баламир ще превземе трона. Но руската принцеса Улу Едже няма да го посволи. Ще развали отношенията на Кая с Баламир. Ще излезе война. Ако излезе война страната ще се раздели и ще отслабене. Тогава ще дойде свекъра на Темур китайския император и ще превземе страната. Не мога да го позволя. Мислиш че аз не знам? Да си отмъстим. Ни не мога и да позволя страната да се раздели.
  А: Защо не позволяващ? Какво ти пука? Да потъне вдън земя. Остави.
  Б: Не мога.
  А: Защо? Защо не позволява? Защо?
  Б: Защото дълбоко в мен има хан

След като каза това си спомних за нещо.
/Ако Батуга имаше ум, щеше да стане добър хан от него и не е само син на двореца но и на планината. Щеше да бъде добър хан / ; /ще дойде двуглавия вълк. Ще обедини турците. Ще опъне златния лък и ще стреля сус сребърната стряла /;
/вълкът в краката ти тронът да бъде твоята съдба, Аккъз да вървиш напред. Не се страхувай/ - ти ще си тази която ще наъделее. Това видях в съня си. Онова бебе и страната ни в бъдеще. /двете племена бяха бтаря. Сега застанаха един срещу друг. Разкя се братска кръв. Турците имат нужда от единство. Имаме ниужда от обединение. Ще дойде двуглавия вълк и ще обедини турците/ - ти си син на планината и небето(двореца). Едната глава на двуглавия вълк е планина, а другата небе. Ти ще си този който ще обедини двете племена. Ти ще опънеш златния лък и ще стрелял със сребърна стрела. / Ата ако видиш двуглавия вълк му кажи че аз няма да съм меч на нито един хан. Ще бъда сянката на двуглавия вълк. / - Ти си двуглавия вълк на който бог му е дала воля... Където съм се заклела да му бъда сянка на... Хан... Ти си... - той ме гледаше шокирани и неразбираемо.

След като казах това се подклоних подобаващо пред двуглавия вълк.