DESTAN

Глава 12

  Батуга:

В деня в който за малко не умрях, си казах че нашият хан е страхът. Разбрах че Алпаго не е командващият а страхът. Страхът за това, че едно момче с недостатъци ще си отмъсти. Затова заключване вратите. Затова тунелите ту ги отваряне тъ ги затваряне. Затова заложниците ги правим слуги. Ние винаги се страхувам. Но нито оковите нито заключение врати не вършат работа. Какво ще направиш огато хората нямат нищо за заключване? Какво ще направиш на тези които не се страхуват от смъртта? Как ще заключи куража в душите на хората? Каке заключил сърцето? Кой хан не може да властва по закон? Който не овладее това, то ще се срути ли? Враждата между турците не трябва ли да намери край? Не трябва ли точно законът да говори? Да не отворим ли вратите към единството?

   Аккъз:

Докато бях заключена дойде някой който ме изкара на двора на двореца където ме чакаха Баламит и Кърчичек. Баламит ми посегна с меча си. Понежа аз нямах такъв трябваше да му отвърна без меч. Тъкмо ме беше провалил, когато чух в главата си гласът на Батуга казваше ми да стана, не можех да умра след като го бях открила. По едно време Темур се появи и заговори

  Т: Какво става тук?
  Б: Чух че се бие добре. Реших да те изпробван. Добра си.
  А: Помислих че ще ме убиете. Ако бях ви наранула пролях кръв на Тегин (фамилията на хана) и вашата кръв ли да прилея.
  Б: Би ли се поколебала да пролееш кръв?
  А: Когато човек е в беда не обръща внимание на рода му. Когато искате да се биете с някой който не е на валето ново си спомнете това.

След като казах това отидах в конюшната. Батуга дойде след мен.

  Б: Добре ли си?
Подклоних се пред него.
   Б: Какво правиш?
   А: Подклонявах се пред двуглавия вълк.
  Б: Ако това бях аз щях да те предпазвя от Баламир. Но нищо не можах да направя освен да гледам.
  А: Направи. Точно когато си помислих че всичко свърши видях теб, двуглавия вълк и ти ми каза да не се предавам да се боря.
  Б: Еиж Аккъз...
  А: Ти виж Батуга Тегин, каза че във теб има хан, има ти си този който ще обедини турците. Бог ти е дал воля.
  Б: Може да ми е дал воля но му е отнел нещо друго.
  А: Волята не е в тялото ти. Тя е в кръвта ти, в душата ти. Който има воля в душата си ще стане хан. Такъв е обичаят законът.
  А: Какъв обичай, какъв закон. Никой не прави човек който е с одрязан пръст хан. Не знаеш ли? Аз нямам ръка нямам...
  А: Имаш сянка имаш мен

Какво спорехме дойдоха Сърма и Туткум. Батуга трябваше да си тръгне.