DESTAN

8 Глава

(от сега на татък вместо крал ще бъде хан)

Батуга:

След като баща ми беше прострелян войските ни заобиколиха така че да ни предпазят, докато някои стрялят по момичето. Мисля че я улучиха по рамото. След като момичето си тръгна и ние се прибрахме. Лекарят в двореца ни извади стрелите от баща ми. Темур попита:

Т: Как е той? Кога ще се събуди?
- едната стрела е пропуснала сърцето, но другата е счупил една от костите. Изгубил е много кръв. Ще бъде трудно да се събуди.
Е: Всичко е заради теб - извика срещу мен Едже
Т:Майко стига! Стига! Остави го намира вече. Онова момиче което стреля по хана няма ли вина? Майко ако баща ми ще умре то ще е по вина на онази, не заради Батуга. Ако той не беше го бутнал стрелите щяха да се забият точно в сърцето му. Благодарение на Батуга баща ни още е жив.

Единствено Темур ме защитава и ме цени, винаги е бил до мен дори и като малки, винаги сме си играели заедно.

Салтук: Заклевам се че ще намеря онова момиче
Е: Как Салтук? Как? Не знаем коя е. Всички я знаят като сянката на двуглавия вълк, никой не е виждал лицето и
- Аз видях лицето и. За кратко но я видях. Косите и бяха сплетени. Едното и рамо е ранено от стрела.

Салтук с още войски тръгна да търси момичето. Беше станало вече вечер. По едно време Салтук се върна с едно момиче. То вече беше мъртво.

Салтик: Това ли е тя?
- Не знам не мяза на нея
К: Проверете рамото и!
На рамото и имаше рана, но аз не вярвах че това е тя.

След известно време дойдоха братът на баща ми Баламир с дъщеря си Кърчичек, която се смята че ще стане моя жена. Всички заедно влязах е в стаята на баща ми. Едже обясни ситуацията каква е. На излизане Кърчичек ни каза че диамантът на пръстена и бил паднал в стаята. Имаше нещо гнило. Както и да е скоро ще излезе на яве. Всички се бяхме събрали в двора. Както винаги аз бях в страни като че ли не съществувам, докъто Кърчичек не дойде до мен.

Кър: От нищо няма да има полза. Още преди всичко да се оправи отровата ще се смеси с кръвта на баща ти. След това няма да съм жена на сакат човек като теб, а ще бъда най-главната в този дворец.

След като чих това не можах да повярвам, че тя е способна да направо нещо подобно. Веднага изтича до стаята му колкото бързо можах, така или иначе другите нямаше да разберат че не съм при тях. Отворих раната му и веднага я почисти с вода. Седнах до него и го погледнах.

Б: Тат... Ъкъм... Татко! Помниш ли момченцето което се опита да убиеш. От онзи ден насам за първи път проговори. Замълчх в деня когато убиха майка ми. Ще проговоря в деня когато баща ми умре... Щеше да убиеш синан си. Една част от теб. Пощади ми живота за дето нямам ум за да си отмъстя. Но знаеш ли аз те защитх? Знаеш ли че момичето което ще ми става жена се опита да те отрови? Още преди да си отмъстя за майка ми аз те защотих от стрелите, защотих те от отровата. Ти ако умреш ще излезе война за трона. Отказах се от отмъщението само и само страната да не се раздели... Много искам да умреш, но ще направя всичко за да не стане... В деня, който преди да те ранят, искаше да чуеш гласа ми. Бях още малко дете. Дава ли се дори и звук на човек който уби майка ти пред очите ти? На теб няма да ти проговоря. Надявам се да не дадеш живота си толкова лесно като мама. Но ако това стане знай че аз не съм като теб. Дори едната ми ръка да не държи и единия ми крак аз ще защитавам семейството си Алпаго Хан. Ще защитавам семейството си. Не се тревожи... Татко...