DESTAN

10 Глава

  Аккъз:

Сънбудих с на една поляна, беше тъмно. Огледах  се всичките момичета от племето бяхме хванати и ръцете ни бяха вързани.

  А: Сърма?
  Тут: Не се притеснявай. Просто е в безсъзнание.
  С: Яман...
  А: Шшш... Всичко ще е наред. Всичко ще свърши.
  С: Аккъз, нали ние двете с Яман спасявахме заложниците? Сега Яман о няма, ние сме заложници.
  А: Ще се спасим. Чу ли? Ще се спасим.

На сутринта когато навлязахме в двореца всички ни гледаха, а децата ни мереха с каквото намерят. Точно когато влизаме в самия дворец пред мен застана Батуга. Известно време се гледахме и мълчахме.

  А: Исками се да имаше ум и ти да станеш хан. Тогава нямаше да ме държиш като затворник в този дворец.
  - Забранено е да се говори със синовете на хана.
Каза един от войските но когато ме видя застина на място.
  - Ти си... То си сянката на двуглавия вълк.

Започна да ме дърпа на друга страна различна от тази където отиваха другите момичета. Когато стигнахме видях че сме в килиите на двореца. Там той ми посегна, ноаз не му позволих. Колкото можех със завързани ръце се съпротивлявах, но не можех да издържам повече. Докато ножът му меле вече до връта ми изведнъж захвата му се отпусна беше при паднал а зад него видях Батуга.

  Б: Добре ли си?
  А: Ти... говориш.?
  Б: Подай се ръцете - и сряза вежетата
  А: Не си луд както казват другите.
  Б: Не сум толкова луд че да стреля по хана.
  А: Стрелях по него за да си отмъстя за нас, за онези две деца. Ти не си само син на хана, а и си син на планината (така се казва нашето племе) племенник си на Ася (нашият хан). Чуй се какво казваш...
  Б: Или...
  А: Какво да кажем за теб? Държиш се като лудд. Защо?
  Б: Защото ако съм добре главата ми няма да остане на раменете ми, страх ги е да не си отмъстя. Но вместо от мен трябвало да се страхуват от теб. Но от къде да знаят.
  А: Как ще мога да избягам от тук?
  Б: Като копарш
  А: Как като копая.? Кое?
  Б: Ина тайни тунели. В края на тунела има врата която излиза извън пределите на двореца, но...
  А: Но...
  Б: Задето с майка сме избягали от там баща ми го затвори.

Изведнъж докато Батуга ми памагаше да счупи веригите от краката ми войникът който ме долара до тук го събори и започна да го налага. Щеше да го убие но не успя защото аз го убих. Точно в това време дойде Темур. Като ни видя се врурна към брат си.

  Т: Батуга. Добре ли си? Батуга. Ранен ли си? Какво стана тук? Какво?
  А: Този войник посегна на Батуга Тегин.
  Т: Каква работа имаше брат ми тук? Защо му е посегнал?
  А: Не знам. Проследи ни.
  Т: Защо те е довел тук? Каква е вината ти?
  А: За това трябва да питаме вас Темур Тегин заловените планински момичета да ги водиш тук след това да и посегнеш. Това трядиция ли е на двореца?
  Т: Жено не знаеш какво говориш. Ако не беше соасика живота на брат ми още тук и сега щях да те убия. Тук не стават такива работи.

След като излязахме на двора Темур се развика на войниците, че който посегне на Батуга ще го последва същата съдва като на убития. След това дойде при мен.

  Т: Заклевам се в ценния орел на двореца се съм ти длъжник за дето спаси Батуга.
  А: Някой ден ше си от платиш.