DESTAN

3 Глава

След 15 години

    Родена съм векове преди вас.
Векове преди вас сънувах един сън.

                       ...... сън......
      Намираг се в една гора, беше толкова красива и беше във всички цветове на зеленото. До една рекичка с малък водопат стоеше баща ми. Гледаше ме с такава любов и обич в очите. Толкова много ми липсваше. Толкова много исках да го прегърна и никога да не го пусна.

    - А: Татко.... - отидох при него.
Точно когато исках да го прегърна ми даде една сребърна стрела и ми каза:
    - Прецели се и стреляй... Нека мястото където падне стрелата бъде твоята съдба.
Направих точно това което ми каза татко. Стреляйх. Стрелата се заби точно в сърцето на златния орел провалил дракона (символа на крал Алпаго). До него се намираше тронна зала. Влязах вътре и беше много красиво. На трона имаше едно малко бебе, а до него имаше вълк.
    - Т: Вълкът в краката ти, тронът да бъде твоята стая, нека хоризонтът бъде твоята спирка Аккъз. Да вървиш. Не се страхувай. Ти ще си тази, която ще надделе.
                   ............................

      Събудих се, точно когато птицата на мрака прехвърча над мен. Не помнех много от съня. Само това че имаше една сребърна стрела със синьо манисто и присъствието на баща ми. Не знам как е било във вашето време, но народното огниче е печатът на нашата съдба. Научава се на чест и умения. Ако нямаш умения не можеш да живееш в тази дива епоха. Ако нямаш чест няма да те оставят да живееш. Научих се на чест и умения от баща си. Не познавам майчината обич. Баща ми беше единственият дом. Но го
разрушиха. В дните на жега ми беше студено, а в дните на студа-горещо. Вдигнах си високо главата, за да си отмъстят.

     След онзи ден нигога повече не видях Батуга. Когато погребахме нашите семейства и се видяхме за последно че умът на Батуга си е отишъл. Може би искаше да забрави болката, която е изпитвал.
Чудя се дали е забравил и мед? Деня в който и двамата останахме без майка и баща?деня в който единия остана бес майка си, а другия без баща си? Дори и да е забравил аз не съм. Двете половинки на една и съща съдба. Никога не съм забравила онези две малки дечица. И никога няма да забравя. Някой ден ще си отмъстят и за двама ни.