Аккъз:
Имах си едно място от което можех да наглеждам двореца, едно голямо високо дърво на което се качвах. В следващия момент вратите на двореца се отвориха и от там излязаха няколко войски следвани от една килия заложници, дърпана от коне. Когато видях това веднага слязах от дървото и отида да извикам най-добрите си приятели.
А: Една пълна килия със заложници излезе от двореца. Трябва ада ги спасим. - извика за да може Яман и Сърма да ме чуят - има и сандъци пълни със злато и коприна.
След като чу това Сърма дотича до мен.
С: Аккъъъъз, наистина ли има сандъци пълни със злато и коприна.
А: Ако съм честна не знам какво има в тях. Но каквото има в тези сандъци, ще стигне да нахрани нашите земи. Хайде...
Тръгнахме. Скрихме се зад едни скали от които можехме да виждаме пътя и кога ще дойдат войските. Те наближаваха.
А: Дай ми сила.
Помолих се. И тръгнахме да се бием и да спасим момичетата, които бяха около десетина.чуваха се писъци те им от страх, нормално кой би искал да е в тяхното положение. След края на битката всеки войски бяха умрели, но един беше още жив. Отидахме при него. За да не ме разпознаят по гласа винаги Яман говореше вместо мен.
Я: Сянката на двуглавия вълк казва, че спаси момичетата заловени от двореца и е взела залатот ви. Когато се събудиш ще кажеш на краля си.
И го приспах. Заведахме момичетата напо далечно място и го освободи като счупи катинар на килията. Когато те излязаха едната каза:
- Ти си, ти си сянката на двуглавия вълк. Кажи си името за да кръсти децата си на теб.
А: Няма нужда да знаете името ми. Разкажете на децата си за двуглавия вълк. Кажете им че тя ще дойде. Ще свършат дните в които турците залавят турци и ги карат да робуват. Хайде тръгвай те и не казвайте на никого лицето ми, но първо вземете този сандък. Сигурно има злато вътре но все пак да проверим.
Бях права вътре си имаше доста злато.
А: За какво са толкова много тези?
- Ще отиват да вземат булка.
А: Кое ще е това момиче?
- Алпаго ще иска от брат си Баламир дъщеря ми за сина си.
А: За кой син ще иска момичето?
- За Батуга дето е сакат.
След това те си тръгнаха а ние започнахме да разглеждаме какво има в другите сандъци. В тях също имаше много злато и коприна.
С: Вижде колко са красиви. Жалко стана че булката няма да успее да ги носи на свадбата си.
А: Добре тогава ти си избери какво ще носиш на твоята свадба.
С: Аккъз с тази розова коприна ще ти направим рокля.
А: Не няма са стане, аз съм войн. За какво ми е розово.
С: Не ме ядосвай. Аз съм булката, каквото кажа това ще стане.
Докато се забавляваме забелязах е нещо което не сме очаквали, войските на краля.
С: Да бягаме.
А: Този път няма да бягаме.
Я: А какво ще правим тогава?
А: Щом са дошли до тук, до нас, тогава сянката на двуглавия вълк ще убие Алпаго.
ESTÁS LEYENDO
DESTAN
Ficción HistóricaБатуга: Замълчх в деня, когато убиха майка ми. Ще проговоря в деня, когато баща ми умре. Аккъз: Дойдох да бъда ръка ня тези, които нямат. Да бъда пътя на тези, които имат нужда. Дойдох за да бъда помощник на онези, които са пленени. Дойдох да напиша...
