DESTAN

4 Глава

Аккъз:

Тръгнах да се прибирам към нашия дворец, то не беше точно дворец (онези в старите времена които мязат на палатки или шатра не знам как се нарича). Там видях най добрите си птиятрли Сърма и Аман от малки винаги сме заедно никога не сме се карали или разделяли. Винаги ние тримата помагаме на онези които имат нужда. И най-важното те са заедно и след седмица щи им е свадбата. Като наближи до тях ги чух какво си говорят:
- С: Хвърли стрелата към залеза. Не не хвърли я към изгрева.
Като че ли яман малко се изнерви и каза:
- Сърма сега ще я хръркя към слънцето... Да я хвърля ли на там, да построят ли домът ни там -
- С: Не там ще е много горещо, ще изгорим - стана ми много смешно и реших и аз да се намеся в разговаря им.
- А: Взе ли момичето че да хвърлял лък и да стоиш домът ви.
- Я: Дойде и най-големият проблем на любовта ни. - засмяхсе а Ата каза:
- Ат: Другата седмица щял са те победи, на състезанието по стрелба с лък и щял да вземе момичето, така казва - учудих се
- А: И ти му повярва? - казах аз
- Я: Ако искате вярвайте, като взема момичето и направя свадбата ще видите вие.
- С: Тище ме вземеш хубаво ама как ще направим свадбата, нямаме толкова пари.
- А: Ще вземем някоя голяма плячка от двореца на Алпаго по пътя.
- Ат: Няма да стане това. След пследнто което направихте, пътищата към двореца са пълни с войски, ще ви хванат. Стойте на местата си никъде няма да ходите. Яман ти пък да хвърлиш стрелата към изгрева, там където падне стрелата нека е вашият дом.
След това което каза Ата си спомних казаното от баща ми в съня. Исках да говоря с най-висшестоящият в нашия род след като преди 15 години кралят ни умря дъщеря му Ася пое владеенето. Отидох при нея и я попитах:
    - Ак: Кога ще си отмъсти. Отмъщението което ще навреди Алпаго.
    - Ал: Помниш ли погребението... Какво казах аз този ден... Преди краля да падне на колене пред нас, тази душа няма да напусне тялото ми... Затова ти продължавай да им бъдеш най-големия проблем, остави отмъщението на мен. - кимнах исках да споделя за сънят ми.
   - Ак: Сънувах един сън... Не помня всичко но баща ми каза ,,Прецели се и стреляй, там където падне стрелата, бъде твоята съдба".
   - Ал: И къде падна стрелата?
   - Ак: Точно в сърцето на нещо като златен орел провалил дракон.
   - Ал: Я ми го нарисувай.
Точно когато почнах да рисувам войските дойдоха, Аля каза да бягам и точно това направих. Отидах в гората там също имаше войска, която търсеше двуглавия вълк това беше моят прякор. Искаха да им кажа къде се напора, но аз им казах че не съм я виждала, но и да я видя намаше да им кажа. Те продължи ха по пътя си, разбира се аз си сложих маската за да може никой да не ме познае и тръгнах след тях. Те не знаеха че съм аз, момичето от гората което видяха, започнахме да се бием. Не след дълго убих всички иси тръгнах.