DESTAN

7 Глава

Батуга:

Когато бяхме на път изведнъж спряхме пред нас имаше убити войски. Когато Темур и Салтук отидаха да проверят дали има оцелели имаше само един, който каза каза че сянката на двуглавата глава е отговорна за всичко. Отидахме зад една планина на една поляна с река за да сме в безопасност там щяха да сложат палата за да може да останем там тази вечер.
Когато стигнахме до поляната си спомних, че точно тук баща ми уби мама. Доближи се до мястото и останах там известни време след това татко дойде при мен докосна е по рамото и ми каза:
  Ал: Спомни ли си?... Не си нали. И по добре е да не си спомниш. Не се превръща като баща си от болката която изпитва в сърцето си в камък. Тук в деня в който взех душата на майка ти, каза че няма да проговори докато не умра. И така стана и една думичка не си казал на никого от тогава.
Само стоях и слушах какво ще ми каже
  Ал: Бог ме наказа. А може би не ме е наказал а ме награди за да може да казвам това което не номга да кажа на никого. Когато погледна на ляво виждам сина си Темур въоръжен с меч, пролял е много кръв, отвлича е врагове, печелил е победи, но не мога да си излея душата пред него. Когато погледна на дясно виждам сина си Кая въоръжен с ум, печели без да е пролял кръв, но и а него не мога да излея душата си. А когато погледна тук в сърцето си виждам теб не си прливал кръв, не си печелил победи, не си бил от полза на кралството, но имаш голяма полза върху мен разказвах ти всичките си проблеми. Само на теб казах за болката на майкати в сърцето си. Дъщерята на брат ми ще бъде твоя съпруга и моя заложница. Докато единственото ми дете бъде в двореца ни Баламир няма да може да си вдигне главата срещу мен. За това искам да те оженя. Разбираш ли? Не разбираш нали? Нищо поне един път да чуя гласът ти. Моля те.
След това което каза си тръкна. След вечеря всички отидахме да се молим пред огъня. Последното което каза Едже беше:
  Е: Дай ни знак. Дали нашият път ще носи мир или неприятности.
Докато чакахме изведнъж започнаха да стрелят по нас с огнени трели. На кея имаше едно момче, което беше насочили две стрели срещи баща ми и стреля. Избутах баща си за да не го още ли но не успях стрелите се за биха близо до сърцето му. Погледнах към кея там стоеше момиче държащи дървен меч, тогава се сетих че това е момичето което си беше дало единия дървен меч на мен.

Аккъз:

В тъмното се бяхме скрили зад дърветатс и го наблюдаваме. Докато искаха знак започнахме да стреля е по тях, когато стрелях от кея уцелих Алпаго и показах на Батуга моя дървен меч, надявам се да го е видял и да си е спомнил за мен.