Неговият пистолет

Леонардо купи Монополи

На сутринта, когато се събудих, бях на пода, прегърнала Леонардо. Станах без да го будя и се преоблякох.

Той отвори очи и стана от пода. Разрови куфара си и извади пистолета.
- Какво правиш? - попитах.
- Кажи си последните думи!
- Гладна съм. Спри с игрите и да отиваме да ядем.
- Добре, хайде.
Той скри пистолета и отидохме към мястото за ядене, което беше огромна стая пълна с хора и маси.

Закуската беше повече от чудесна.
- Колко време ще бъдем тук? - попитах.
- Вероятно една седмица, но ако се наложи, може и повече.
- Защо изобщо сме в Холивуд?
- Не мога да ти кажа. А и не те засяга особено.
Отпих от чашата плодово мляко.
- Ами аз искам да знам.
Леонардо се подхили.
- Давина, имаш мустаци.
- Какво? Как можеш да кажеш такова нещо на момиче? Нямах време да отида на козметик. А и ти ми каза, че заминаваме ден преди да заминем. Едва имах време да си събера багажа. Ти си виновен за това.
Той взе една салфетка и ми избърса устата.
- Имах предвид мустаци от млякото.
- По-полека. Хората ще решат, че сме гаджета.
- Да не би да забрави, че сме правим на такива и то заради теб?
- Няма нужда целия свят да разбира.

Той влезе в стаята, за да се преоблече. Чаках го пред вратата. Както винаги беше с риза, но този път - разкопчана.
- Сериозен ли си? На почивка сме. Престани с тези ризи. Облепи нещо удобно. Нещо в друго в куфара имаш ли?
- Да, пистолет. Затова не ми критикувай облеклото.
Той ми намигна.
- Заплашваш ли ме?
- А, не. Не обичам заплахите. Нека не го наричаме така.

Излязохме навън. Успях да го навия да ми купи нещо.
- Бил ли си в затвора? - попитах докато вървяхме към един мол.
- Да, в Монополи.
- Там парите не са те спасили май.
- За съжаление не.
- Аз съм много добра в Монополи. - казах.
- Съмнявам се.

В молът от женското предимно имаше рокли, което не ми хареса, затова разгледах мъжките дрехи. Леонардо беше седнал на едно малко диванче, направено точно за мъже, чакащи гаджетата си. Той се беше излезнах, сякаш го бяха простреляли.
- Това не са ли мъжки дрехи? - попита той, когато дойдох при него.
- Не и ако ги носи жена.

Отидохме на касата и той плати дрехите, които си бях харесала. Остави доста повече пари.
- Да смяташ можеш ли? Знаеш ли колко повече даде? - попитах.
- По-добре повече от колкото по-малко, нали така? Хайде, стига си мрънкала.

Докато се връщахме видяхме един магазин за детски играчки.
- А, имат Монополи. - забеляза той.
- Нали няма да го купиш?
- Страх те е, че ще те бия ли, Давина?
- Само в мечтите ти.

И така се върнахме в стаята ни с Монополи под ръка.