Неговият пистолет

Ципът на роклята заяде

Бащата на Леонардо се прибра и влезе в стаята, в която бяхме ние.
- О, приятелката ти. - изненада се той.
- Да, поканих я да дойде.
- Така и не ми каза как се казва. От толкова време сте заедно, пък нищо не ми говориш за нея.
- На теб не, но аз все слушам за нея. - рече един тийнейджърка, облечена в красива черна рокля. Тя намигна на бащата.
- А ти си? - попитах го.
- Андрея. Братовчедка на гаджето ти. - тя се обърна към Леонардо. - Какво сте правили тук сами?
- О, ами...нали знаеш... Когато две устни се допрат и после става по-горещо и да. - погледнах го злобно. - Добре де. Чистех труп, понеже онзи психопат се самоуби тук, на хубавия бял килим.
- Виждам. - рече бащата.
- Не това е важното сега. - съобщи Андрея. - Поканени сме на вечеря с онея досадници Люк Романо и гаджето му.
- И?
- Идваш и ти. И Давина трябва да дойде.
- Защо?
- Ами искат да се запознаят с нея.
- Тя не иска да се запознае с тях. - скръсти ръце Леонардо.
- Кога съм го казала това?
- Преди малко.
- Не съм.
- Напротив. Каза го. Забрави ли?
- Имате два часа да се оправите. Ресторанта е еднакъв винаги. До скоро.

Бащата на Леонардо и братовчедка му излязоха от дома.
- Има проблем. Баща ми, ако се е прибрал ще ме разпитва, а аз не мога да лъжа.
- Няма да го лъжеш.
- И мислиш, че ще ме пусне да отида в ресторант с рокля вечерта без него с момче, което той никога не е виждал?
- Искаш ли да разгледаш роклите на Андрея? И без това не го носи половината.
- Тя няма да се сърди, нали?
- Няма и да забележи, че е нейна. Има толкова много рокли, че дори Алберт Айнщайн не е успял да измисли число за тях.

Той ме заведе в стаята на Андрея. Наистина имаше безброй рокли, но бяха само бели, черни и червени.
Харесах една черна. Облякох я.

Леонардо почука на вратата на стаята.
- Давина, хайде. Трябва да тръгваме. Още ли не си избрала рокля? Вече закъсняваме.
- Избрах, просто...
Той отвори вратата и ме огледа.
- Изглеждаш чудесно. Хайде.
- Не мога.
- Защо?
- Ципът на роклята заяде. Не отива нагоре. Шият ги твърде тънки.
Леонардо въздъхна.
- Обърни се. - каза той.
- Затвори си очите.
- Какво?
- Затвори си очите, докато вдигаш ципа.
- Давина, как се очаква да закопчея цип със затворени очи?
- Аз не знам, но ти ще разбереш.
- Обърни се, иначе ще си отидеш с наполовина разкопчана цип.

Обърнах се. Той вдигна ципа на роклята. Качихме се в една кола. Има ли нужда да казвам цвета?
Все едно отивахме на погребение, а не на ресторант.
- И този Люк Романа ли е някакъв убиец? - попитах.
- Честен отговор ли искаш?
- Много ясно.
- Да и той убива.
- Да ме беше излъгал.