Неговият пистолет

Не знам как се пуска топлата вода

Върнах се в стаята с чаша вода в ръка. Леонардо ме погледна и посегна към нея, мислейки, че съм я наляла за него. Ударих го по ръката, а той ме погледна недоволно, сякаш тази чаша е била негова и аз съм му я откраднала.
- Не си ми наляла вода, нали? - разочарова се той.
- Защо се учудваш? Казах, че няма да го направя.
Леонардо ме замери с черен маркер. Отцели ме по ръката и падна на земята.
- С този маркер нарисувах човечетата. - съобщих.

Отпих от водата. Леонардо стана и грабна чашата от ръката ми. Цяло чудо, че не напитката, която бях пила не излезе през носа ми.
- Хей, налях я за себе си!
- Да беше наляла и за мен.
- Ако не пия вода ще припадна.
- Ще отидеш и ще си намериш още.
- Гадняр.

Ударих го с юмрук, но той само ми се присмя.
- Това беше грубо. - опитах се да се направя на обидена, но как смях излезе от устата ми.
- Не е моя вината, че удряш слабо. Една пеперуда ще те ступа.
- Вероятно. Страх ме е от пеперуди.
- Шегуваш се, нали? Не те е страх от Ранг, държиш се с охраната, сякаш е някакво лапе и се чувстваш комфортно в дом, пълен с мафиоти, но те е страх от пеперуди.
- Да, от пеперуди и от молци. Нарича се лепидоптерофобия.
- Странна си.
- В това ми е чара. - усмихнах се.

Седнах на леглото на Леонардо, а той отпи малко от чашата, колкото да ме дразни и ми я върна.

Леоанрдо седна пред мен и хвана малка част от косата.
- Какви ги вършиш? - попитах.
- Правя се на фризьор. - отговори той.
- Знаеш ли изобщо как се вързва коса?
- Не. - заяви весело той. - Веднъж, когато Андрея беше на десет, реших да се пробвам да й вържа косата и тя каза, че предпочита Баба Яга да й прави прически.
- Това не ми харесва.

И все пак Леонардо направи опит да ми вплете плитка.
- По-трудно е от колкото си представях. А не си го представях да е лесно.
- Имаш да редуваш три малки кичура коса.
- Отказвам се.
Той пусна плитката, която бе наполовина направена, но тя не се разплете.

Телефонът ми звънна. Вдигнах, понеже беше баща ми.
- Ало, тате?
- Давина, да имаш да ми казваш нещо? - никога не вървеше на добре щом го кажеше това.
- Да, ще остана при Леонардо тази нощ.
- Нещо друго?
- Не мисля.
- Така ли? Защото няколко колеги говорят за катастрофа. Ламборгини ударило една кола Алфа Ромео.
- Много лошо.
- Знаеш ли кое е по-лошо? Ти си била видяна в това ламборгини.
Да, не вървеше на добре.
Реших да не го лъжа. Все пак той беше ченге, рано или късно щеше да разбере истината.
- С Леонардо катастрофирахме. Ма тоя кретен пред нас спря по средата на кръстовището. Не е наша вината.
Дано татко не разбира, че Леонардо е карал пиян!
- Имаш късмет, че мъжът е добре и че той ще се вкара в проблем, не гаджето ти. Ти добре ли си?
- Да, носех колан.
Поправям се - реших да не го лъжа много. Не носех.
- Добре. Беше ли в болница за всеки случай?
- Да, тате.
- И не ми са се обадили?
- Ами Леонардо беше с мен, пък и не беше нищо сериозно. Изписаха ме за два часа.
- Добре. А, говорейки за това... Колата е ламборгини. Някакъв дилър ли ти е гадже? От къде има толкова пари?
- Как дилър? Глупости, татко! Не. Просто... баща му има доста пари.
- Какво работи?
- Не знам. Не съм се поинтересувала.
- Добре, ще затварям, че имам малко работа. Утре сутрин ще се видим, нали?
- Да, чао.