Където се срещат краищата ни

2

Лина реши, че ще мине напряко през парка. Хвана по възможно най-цветната алея, застлана с килим от красиви, топли и омайни листа, напомнящи на топъл чай рано сутрин. Не, тя сега не искаше да мисли за чай. Или за Нейтън. Само като си представеше образа му в главата си ѝ идеше да хване някоя паднала шишарка и да я запрати по физиономията му. Такъв си беше той – винаги трябваше да провали нещо, винаги трябваше да направи живота, на Шели или нейния, черен. Когато ги срещнеше по коридорите в университета им отправяше по някоя подигравателна усмивка или, уж съвсем случайно, гледаше да ги спъне. Веднъж дори се опита да омаже тениската на Шели с боя с оправданието, че тя се бутнала в него докато рисувал плаката по случай сто и десет години от основаването на учебното заведение. Е, сега беше намокрил нейните дрехи с горещата си билкова отвара, което я караше да замръзва попът към вкъщи.

Нейтън имаше тъмна, отчасти дълга вълниста коса и шоколадови очи, беше висок и не особено стегнат, но си личеше, че тренира. Тези му качества, и донякъде ослепително белите му зъби, криещи се зад лисича усмивка, го правеха магнит за мнозинството момичета в курса им. И въпреки що-годе хубавата му външност, Лина знаеше колко грозен е отвътре. Той не я привличаше с нищо, никога не би успял. За нея характерът беше най-важен, а той я отблъскваше по всички възможни начини на този свят. Огромно его и самочувствие без никакво покритие. Знаеше добре защо Шели го е харесвала, но се радваше, че поне приятелката ѝ е осъзнала колко низък е всъщност.

Една катеричка привлече вниманието ѝ и наклони мислите ѝ към себе си. Тя пробяга бързо и се скри в клоните на едно все още не окапало дърво. Колко простичко живее едно такова животинче, помисли си тя. Сигурно трудно оцеляваше през зимата, но пък за сметка на това нямаше други грижи освен да подскача от клон на клон, да събира храна и да спи зимен сън. Изведнъж погледът ѝ пробягна зад дървото, на което се беше качило животинчето. Забеляза нещо ново, което не бе виждала до сега – приличаше на магазин, но имаше маси извън него. Тогава я озари прозрението – това беше най-новият магазин за срещи, където, според развълнувания разказ на Шели, имаше най-прекрасното кафе, огромна вариация от топли и студени напитки и най-божествените сладкиши, които човек можел да си представи. Лина мислеше, че до декември няма да го отворят, но явно се беше объркала. Трябваше да звънне веднага на приятелката си и да я накара до го посетят.