Където се срещат краищата ни

4

Светът беше сив и муден. Сякаш слънцето не се беше появявало с дни. Цялата топлина от земята се беше вдигнала и беше останал само щипещият мраз на зимата. Лина нямаше палто. Не помнеше как се е озовала обратно в парка между библиотеката и дома ѝ. Сега новото кафене изглеждаше примамливо. Затича се натам, стъпките ѝ отекваха по пътеката. Тя погледна надолу и видя, че няма обувки. Да му се не види, та тя беше по пижама. Изведнъж усети ледена тръпка по дясното си рамо. Мигом се обърна и така се уплаши, че...

Туп!

Ударът я събуди. Озова се на пода на стаята си, омотана с чаршафи и завивки презглава.

Охкайки Лина се изправи и се качи обратно в леглото. Да, определено се беше натъртила. Точно се намести обратно и изведнъж чу звука, който вероятно беше единственото нещо, което има способността да я изкара извън всякакви нерви. С огромно нежелание установи, че отново е понеделник. Изключи алармата си и седна на ръба на матрака. Започна да осмисля цялото си съществуване – струваше ли си изобщо да си прави труда да учи, да живее? Както беше в просъница, един трясък успя да я изтръгне от размислите ѝ. Мей нахлу в стаята, крещейки:

- Не е тук! Мааамооо, и тук я няма!

- Сирене и крекери, Мей! – сопна се Лина. – Остави ме да си чуя мислите.

- Роли, знаеш ли къде ми е розовата блуза? Онази с пайетите, сещаш се. – метна се на врата ѝ тя. – Няма я в стаята ми, мама каза, че може да се е объркала и да я е прибрала тук.

Лина се изправи, протягайки се.

- Мейвалин, уверявам те, че ако блузата ти беше в стаята ми щях да знам. Вчера подреждах, така че, ако обичаш, бих желала да си остане така. Между другото, какво има за закуска?

Мей замръзна на място. Лина знаеше защо – тя обикновено не закусваше. Никога. Тази сутрин щеше да е различно.

- Гладна си? Мамо, Каролина е гладна!

- По-спокойно, дребосък. Ще вземе да ми се отяде.

Когато беше на четиринайсет, Лина харесваше едно момче от горния клас – Еди Райън. Веднъж, по време на обедната почивка, тя го видя да играе на тревата с останалите момчета. Беше решила, че е време да му признае, че го харесва. Издебна удобен момент и когато Еди остана сам, тя затича при него и му каза всичко. Нека просто отбележим, че нещата завършиха повече от катастрофално, със сандвич с желе и фъстъчено масло по дънките ѝ и множество неприятни коментари, засягащи фигурата и теглото ѝ, както и външният ѝ вид. В онзи ден Лина направи две обещания към себе си – 1. Никога повече да не се доверява на момче и 2. Никога вече да не яде за закуска. Второто беше свързано със статия, която беше чела в интернет, че да ядеш сутрин те правило дебел. Разбира се, това бяха пълни глупости, но Лина не я интересуваше. От тогава, тя не ядеше повече от две основни хранения на ден, независимо колко беше гладна сутрин. Какво ли не опитаха бедните ѝ родители, но инатът на голямата дъщеря Бейкър беше просто непоклатим. Знам какво ще си кажете – що за глупаво решение беше това? Глупаво бе, наистина, но Лина беше твърде афектирана от случката, че да си промени психическите нагласи.