Където се срещат краищата ни

9

Не говори с непознати. Фраза, която е до болка позната на всяко дете. Макар и да беше на деветнайсет, Лина добре знаеше, че това правило все още важи за нея. Само дето днес нямаше да го спази. Не само, че нямаше да го спази – тя напълно съзнателно щеше да го пренебрегне.

Навън беше тъмно, което не беше изненада покрай застудяването и идването на зимните месеци. Уличните лампи огряваха улицата и билборда, който беше отляво на „Уайлд меджик". Лина я побиха тръпки, когато усети ръка на рамото си.

- Тук съм. Не се тревожи, пазя ти гърба. – Чарли беше измислил къде ще застане, така че да изглежда възможно най-небрежно. Щом се отдръпна от нея, тя отиде до билборда и застана в подножието му, където зачака.

Минутите се нижеха малка по малко и никой не идваше. Чакаше вече от почти двайсет минути. Лина реши, че няма да си губи времето повече и тръгна обратно към Чарли, за да му каже, че явно е бил прав и някой просто си е направил номер с нея.

- Хубава пиеса, нали?

Каролина моментално се вцепени на място. Не можа да помръдне. Това беше, тя умираше. Сега щяха да я заловят, да я отведат на необитаем остров, където тя да е принудена да яде банани и кокосови орехи докато умре. Което впрочем нямаше да отнеме дълго време, ако се считаше обезводняването и... и май наистина четеше твърде много книги.

- С гръб ли мислиш да стоиш. Все пак обичаш да ходиш на театър, би трябвало да си запозната с етикета и с добрите обноски, когато общуваш с някого. – гласът беше мъжки, плътен и нисък, сякаш притежателят му участваше в клуб за разказване на страшни истории.

Лина се обърна бавно с лудо биещо сърце. Щеше всеки момент да изскочи от гърдите ѝ. Небеса, щеше да повърне от напрежение. Мъжът срещу нея стоеше с качулка, целият облечен в черно. Сякаш стресът до сега не ѝ стигаше. Събра малкото останала смелост и каза:

- А ти не мислиш ли, че би било учтиво от твоя страна поне да виждам лицето ти, докато разговаряме. Защо изобщо ме довлече тук, ако дори не искаш да се запознаем? – явно имаше повече смелост, отколкото предполагаше, защото сега определено беше подписала смъртната си присъда.

Сетне, мъжът проговори:

- О, но не е нужно да се запознаваме, скъпа. – в този момент качулката падна. – Здрасти, Карла.