5

2 1 0
                                    

Неусетно, вече беше сутринта да двадесет и втори октомври. Щом отвори очи, познатото чувство на гадене от вълнение заля Лина. Тази сутрин не беше гладна, но причината не бяха анорексичните ѝ мисли от детството. Беше именно това усещане. Тя наистина щеше да повърне. Наложи си да се успокои, отиде в банята и си взе един бърз хладен душ. Това я поосвежи, но мислите ѝ не спряха да се връщат назад към писмото.

Облече си халата и отново взе плика с двата билета, вероятно за хиляден път. Огледа познатите думи: 18:30ч., театър „Уайлд меджик". Не закънявай!

Какво, да му се не види, правеше.

Където се срещат краищата ниWo Geschichten leben. Entdecke jetzt