Където се срещат краищата ни

10

Лина препрочиташе бележката така, сякаш щеше да открие нещо ново след осмия път.

Виж, предположих, че ще ме отрежеш, затова я написах тази бележка. Просто за всеки случай. Нищо не ми пречи да не ти я давам.

Всичко, което казах, може да звучи налудничаво, но, обещавам ти, истина е. Предполагам се досещаш, че не ми пука за теб, но в случая си ми необходима.

Този обмен е всичко за мен в момента, всичко, за което се боря последните четири години. Не мога да пропусна тази възможност, разбираш ли? Просто не мога. Нашите мислят, че ако впечатля „момиче като теб", то съм достатъчно „свестен" и „добре възпитан" за „подобно начинание" . Набелязали са си теб.

Повярвай ми, опитах какво ли не, за да ги разубедя, да не си ти, а някоя друга. Всичките ми опити затънаха в калта. Казах им, че не мога просто да накарам някой насила да се влюби в мен, но изглежда това също не ги касаеше. Съжалявам, че те въвличам в това. Но, моля те, колкото за пред тях и на лекции. Седни до мен за някоя лекция или ела с мен за обяд. Нещо. Трябва да ги убедя.

Сметнах, че библиотеката е добър вариант, предвид факта, че ме ненавиждаш. Преминах през какво ли не, за да се докопам до офертата, която ти предлагам. Наистина ли мислиш, че точно за теб бих го направил? Просто ми трябва помощта ти. Само за до края на годината. Няма да усетиш кога ще мине времето, а аз ще се постарая да ти досаждам възможно най-малко.

Предложението ми още важи. Не искам отговор веднага. Само те моля, не ме лишавай от възможността на живота ми. Все пак, някъде дълбоко под студената маска, знам, че се крие момиче, което би пропуснало най-готиното парти в гимназията, за да зарадва приятелката си, защото е останала сама на рождения си ден. Не мисли, че не помня.

Последната ми надежда си, -Карла- (по навик, съжалявам) Лина. Помисли си.

Н.К.

* * *

Шели вече си беше вкъщи, след като добре я бяха превързали в болницата. Никога нямаше да повярва. Или ако повярваше щеше да се изсмее и вероятно да каже, че „този безполезен манипулатор никога няма да успее да постигне нищо в живота си сам". И все пак щеше да ѝ каже. Още днес.

* * *

Лина позвъня на звънеца на семейство Елиът и зачака. Не след дълго, отвътре се чуха тежки стъпки. Шели отвори вратата с най-големият ентусиазъм, на който беше способна.