Където се срещат краищата ни

3

Още от малко момиче Лина обичаше театъра. Тя беше влюбена във всичко свързано с него – актьорите, музиката, постановката, декорите. Имаше си дори изградена традиция да ходи минимум по веднъж в месеца на театър. Макар да обичаше да чете, тя не беше особено артистична личност, затова се наслаждаваше да гледа историите показно, чрез пиеса на голямата сцена.

Сега в ръцете си държеше именно два скъпоценни диаманта, два билета за любимото ѝ място – театър „Уайлд меджик". На хартийката пишеше единствено място, дата, час и постановка. Странно, обикновено билетите бяха изрисувани с цветове и шарки, а сега изглеждаше по-скоро, че са набързо напечатани и изплюти от някой принтер. Пергаментът беше леко жълтеникав, покафенял, миришеше на восък, стари книги и дълбоки тайни. Но това не беше всичко. В плика имаше и бележка. Почеркът беше умел и стегнат:

Доведи един човек по желание. Местата за сядане ще научиш на място. След постановката изчакай петнадесет минути пред големия билборд от лявата страна на сградата. Сама. Ако не се появиш ще изпуснеш момента, за който си копняла цял живот. До тогава.

- Надеждата

Ръцете на Лина вече трепереха. Не се смяташе зя особено плашлива личност, но такова съобщение беше способно да я изкара извън нерви. Кой ѝ беше пратил плика? За какво беше всичко това? Какво щеше да ѝ се случи? Ами ако беше капан? Читателският ум на Лина вече прехвърляше възможните сценарии. Но всички ѝ повтаряха непрекъснато, че книгите не са като реалния свят, че двете нямат нищо общо. Е, къде бяха всички сега за да им покаже какво се случваше. Може би това беше моментът на живота ѝ. Ежедневието ѝ беше прекалено скучно, за да му мисли – естествено, че щеше да отиде.

Само при мисълта коремът ѝ трепна от смесица гадене и вълнение. Нима това беше истина? Мистериозни билети, странна бележка, нима не сънуваше? Лина грижливо прибра плика в чекмеджето до леглото си, онова, в което Мей никога не бъркаше. Затвори го с треперещи пръсти, ситуацията изглеждаше толкова нереална. Някой си играе с мен, помисли си. Тя усещаше, че нещо не е както трябва. И въпреки всичко в сърцето ѝ трепна вълнение – това можеше наистина да е моментът на живота ѝ. Онова, което наистина желаеше, беше да изчезне. Светът не беше достатъчен за нея и точно затова заравяше нос в книгите. Харесваше ѝ да бяга от реалността, а ако това писмо можеше да я измъкне от капана на ежедневието, то тя с радост щеше да предприеме този скок на сляпо. В най-лошия случай някой просто щеше да ѝ устрои номер. Каквото и да беше – Лина беше готова да отиде.