Където се срещат краищата ни

8

Макар и да влизаха с час закъснение, постановката не беше свършила. Жената на рецепцията не изхвърли Лина и Чарли, а се задоволи само с надменен поглед по техен адрес.

Щом влязоха в залата се отправиха към своите места по възможно най-тихия начин. Въпреки всичко успяха да си спечелят дузина шъткания и не особено любезни коментари по отношение на външния им вид.

Щом най-накрая се настаниха Лина се опита да схване коя беше историята, която се разиграваше. Погледът ѝ веднага се прикова върху няколко детайла на сцената – леглото, момичето в него и актрисите, облечени като феи, които го бяха заобиколили. Феите ридаеха. Лина беше гледала тази постановка стотици пъти като дете. Беше ѝ любима, ходеше всяка седмица с майка си. „Спящата красавица" имаше способността да я грабне и да я отнесе в магическото царство. Аврора беше любимата ѝ принцеса. Бяха хванали историята точно тогава, когато принцесата беше потънала в дълбок сън, след като се беше убола на вретено.

Лина нямаше идея защо билетите бяха за тази пиеса. Нима сестра ѝ наистина ѝ беше изиграла номер? Дали Шели не беше права?

- Честно да си призная, не очаквах, че още харесваш „Спящата красавица". – подшушна ѝ Чарли толкова тихо, че да няма още недоволни физиономии около тях.

- Честно да си призная, не знаех, че са за тази пиеса. Беше ми любимата като бях малка, но все пак... - отвърна му тя, като плачът на една от феите секна думите ѝ.

- Как така не си знаела? – полюбопитства Чарли.

Лина реши, че няма да е честно спрямо него ако не знаеше истината. И без това знаеше думите наизуст. Остатъка от постановката тя прекара в разказ за случилото се. Разказа най-голямата си тайна от два дни насам на напълно непознат. Вече едва ли имаше значение.

* * *

- Просто си стоеше там? – пиесата беше свършила преди близо десет минути, а хората вече се разотиваха. Лина и Чарли проведоха останалата част от разговора си във фоайето. – Нямаше ли подпис, някакъв знак от кого е?

- Имаше. Надеждата. – отвърна Лина. – Не знам какво трябва да значи това, но друго нямаше.

- Ще ти кажа аз какво мисля. – Чарли се обърна, така че да бъде очи в очи с нея. – Някой те баламосва. Играят си с теб. – отсече той.

- Да, но кой? – попита тя.

- Това няма как да го знам. Запознахме се едва преди два часа. – усмихна ѝ се той. Сладки ягоди, той имаше прекрасна усмивка. – Но който и да е, няма да е зле да го разобличим, не мислиш ли?

- Не е лоша идея, признавам. Но има един проблем. – Лина извади бележката от плика. – Пише, че трябва да съм сама.

С Шели бяха измъдрили схема къде да се крие тя докато Лина беше на срещата с Надеждата. Леле, звучеше глупаво дори само да си го помисли. Сега въпросният човек щеше да се окаже някой странен тип или някоя нейна далечна роднина. Какво ли си въобразяваше изобщо? Може би само си губеше времето.

- И също, - добави тя – имам пет минути да стигна до билборда.

- Искаш да кажеш „ние". – поправи я Чарли. Лина се опули насреща му невярващо. Той килна глава на една страна и продължи. – Виж, няма начин да те оставя сама по това време да се срещаш с някакви си „надежди". Ще стоя настрана, но наблизо. Няма проблем.

На Лина всичко ѝ се преобърна изведнъж. Въпреки че кимна и двамата се запътиха към вратата, тя осъзнаваше колко глупава може да се окаже постъпката ѝ. Отиваше да говори с Бог знае кого, а за бодигард имаше човек, който бе срещнала едва преди два часа. Ах, просто прекрасно.