Където се срещат краищата ни

7

Закъсняваха. Наистина закъсняваха. На плика изрично пишеше „Не закъснявайте!", а те точно това щяха да направят. Независимо колко бързо бягаха, двете момичета нямаха никакъв шанс да стигнат точно в 18:30ч.

На няколко пъти се опитаха да викнат такси, но всички бяха вече заети. За пореден път Лина погледна часовника си. О, сирене и крекери.

18:24ч.

А до театъра оставаха минимум шест пресечки. Определено съжали, че е на обувки с токчета, но тъпият дрескод, на това да ходиш на театър, го изискваше. Вече и двете момичета бяха хванали по един чифт обувки в ръце, освен всичките им чанти и палта. Препускаха по градските улици боси, но това беше последната им грижа в момента. Сандвичът в стомаха на Лина се надигна до гърлото ѝ на няколко пъти, но тя насила си заставяше да го преглътне. Не можеше да повърне на тротоара.

Най-после „Уайлд меджик" се забеляза в дъното на последната пресечка. Вече бяха наистина, наистина близо. Точно тогава Шели се препъна в една счупена плочка бетон, извадена извън строя на тротоарната настилка. Изпищя, а Лина заедно с всички хора наоколо станаха свидетели на ужасяваща гледка.

Като дете Каролина много често падаше с колелото или докато играе на гоненица с приятелите си. Все ходеше с ожулени колена, покрити с белези. Беше привикнала на риванола и спирта, с които майка ѝ промиваше новата рана, след което прилежно и стегнато връзваше превръзка. Лина беше израснала в семейство на лекари, затова най-малкото, което се очакваше от нея бе да знае как да направи превръзка.

Сега определено имаше нужда тези ѝ умения да се включат на сто процента. Кракът на Шели кървеше точно под коляното. Роклята ѝ се оцапа с кръв, която, между другото, бликаше обилно.

Не е рязка струя, значи не е артерия, каза си Лина, слава Богу. Но макар и да беше спукана вена, червената течност наистина беше много.

Като по инстинкт Лина скъса парче от роклята си и го уви стегнато точно под мястото, на което се намираше кръвоизливът. Шели вече плачеше неудържимо от болка, стенеше, а когато Лина докоснеше крака ѝ дори изпищяваше.

- Някой да ми донесе превръзки или плат! Бързо! – изкрещя Лина с цяло гърло. Това накара минувачите да се сепнат. Някои от тях просто ги подминаха, а други се направиха, че не я чуват.