Където се срещат краищата ни

11

- Манипулатор такъв, нищо не може да свърши сам! – след подробно изследване и препрочитане на бележката от Нейт Шели беше напълно възмутена. – Явно е, не му е останало и капчица достойнство.

- Всъщност, Шел, обмислях го и... - започна Лина, но пронизващият поглед на приятелката ѝ прекъсна каквото и да е, което щеше да каже.

- Не ми казвай, че ще се съгласиш. – сопна се Шели, но отговор не последва. – Каролина? Няма да се съгласиш, нали?

- Замисли се. Не иска кой знае какво от мен, а ми дава толкова много в замяна. Просто ще се преструваме. А и е прав, че мразя да разочаровам хората, когато мога да ги направя щастливи. Дори тези хора да са Нейтън Кларк. – обясни Лина. – А и ще продължи само два месеца в крайна сметка. След това всеки поема по своя път – той отива на обмен, а аз оставам със собствена библиотека! Звучи невероятно, но съм склонна да му се доверя, поне този път. И преди да си ме нападнала, постави се на негово място, ти как би постъпила? Това е шансът на живота му и да го изпусне заради мен би било...

- ... най-голямото отмъщение за всички унизения, на които ни е подлагал! – довърши раздразнено Шели. – Лин, знаеш какъв е, не може да му се има доверие. А и ти не си ли беше обещала, че повече няма да се довериш на момче след онова с Еди преди пет години? Не само това, а и по случайност това момче е най-големият манипулатор в историята на света.

- Не мисля, че ме лъже. Нямаше да си прави труда да мисли всички сложни схеми с театъра и билетите, ако наистина не искаше помощта ми. – отвърна Лина. Шели се замисли.

- Е, не е като наистина да не е малко странно. Може и да имаш право. Просто не искам да преминаваш през всичко, през което аз преминах. – Шели сведе поглед, видимо тъжна.

- Шел, бях до теб през цялото време. Заедно преживявахме всичко. – Лина се пресегна и я докосна по рамото. – Ще се справим и с това, а и ще ти дам безплатен достъп до всички книги в библиотеката. – обеща тя и Шели се усмихна.

- Направи и щанд за чай и кафе вътре и може да достигнем до споразумение. – погледна я предизвикателно тя.

- Дадено!

Последвалата прегръдка беше по-топла от всяко одеяло, с което Лина някога се беше обгръщала. Дори целият ѝ живот да беше хаос, тя се радваше, че има човек, на чието рамо да може да поплаче, когато стане напечено, и чиято прегръдка носеше повече сигурност и уют от всяка една книга на света.

* * *

ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ - @nate.cl – на линия

@linnie__baker29 : Ей, след час на билборда. Трябва да говорим.

*видяно*

@nate.cl : Там съм