Събудих се сутрина, но Крисчън го нямяше.Станах и излязох от стаята.Видях, че нищо не беше пипано, реших да тръгна по моста и да отида на плажа.Тогава видях нещо което никога няма да забравя.Затичах се плачейки и започнах да пищя :
-Моля те любов моя отвори очи неме не ме оставяй!!-плачех и го притисках близо до себе си, усещах как кръвта му излизаща от коремната му кухина се стичаше бавно по голите ми бедра.
-Целуни ме за последен път.-каза тихо Крисчън.
-Не стой!-започнах още по силно да плача.
Тогова станах от пясъка и се затичах към хотелската стая.Влязох вътре започнах да търся телефон.Когато намерих телефон опитах се да звъна, но нямяше обхват.Взех една риза и пак се затичах към плажа.Когато стигнах там Крисчън беше мъртав.Започнах да крещя:
-Не, не!
***
Тогава се събудих цялята в пот, погледнах и видях, че Крисчън спи до мен.Успокойх се, но защо трябвяше да сънувам това? Дали не беше знак? Докато си задавах тези въпроси, Крисчън ме попита тихо:
-Какво има мила, защо си станала 4:00 часа е.
-Ами сънунах кошмар.-отвърнах му разтревожено.
-Искаш ли да ми разкажеш.-попита той, докато галеше гърба ми.
-Не утре ще ти кажа,сега спи спокойно!-казах го, а след това го целунах по челото.
-Добре, ела тук!-отговори той, а след това протегна ръцете си и ме прегърна.
Радвах се,че това беше сън.Така осъзнах, че го обичам повече от всико.
-
