***1 час по-късно***
Доктора излезе усмихнат и каза:
-Всичко е наред по-късно елате да му взема кръв и урина.
-Добре.
Аз влязох и от толкова време на сам го видях буден и усмихнат.
-Здравей мила!-каза Крисчън като ме видя.
-Здравей!-отвърнах аз.
-Твоя план свърши работа! -каза той и се усмихна.
-Напротив...аз съм виновна,че си в това състояние.-казах аз и наведнах глава.
-Хей, хей мила моля те не говори така за нищо не си виновна.-каза той и ме хвана за ръка.
-Напро...-Крисчън ме прикъсна.
-Обещай ми,че няма да говориш така!-каза Крисчън. .
-Но..-отвърнах аз,затворих очи и падна една сълза.
-Недей да плачеш ела тук!-каза той и ме дръпна към себе си.
Аз се приближих и го целунах.
-Така е по добре!-каза той и се засмя.
А аз само се усмихнах.
-Хайде да отидем при доктора.-казах аз.
-Дай ми обувките.-каза той.
Аз взех обувките,застанах на колене и тръгнах да го обувам,но Крисчън ме хвана за ръката и каза:
-Дай на мен.
-Няма!-отвърнах аз и се усмихнах.
Обух го и тръгнахме към доктора . Крисчън почука на вратата,а от се чу гласа на дактора:
-Влез!
Крисчън влезе.
-Как се чувстваш?-попита доктора. -Добре.-отговори той.
-Слез те на втория етаж и влезте да ви вземат кръв и урина.-каза доктора.
-Добре.-отвърна Крисчън и излезе.
Слязохме на втория етаж, взеха му кръв и урина и пак се качихме в стаята.
***4 часа по-късно***
Доктора влезе усмихнат и каза:
-Събирайте си багажа!
Ние се погледнахме с Крисчън и никой от нас не каза нищо.
-Иследванята са добри,а и той се чувства добре така че нямаме основание да го държим тук.-каза доктора.
-Благодаря ви за всичко!-каза Крисчън и ме прегърна.
-Няма за какво....утре към два часа след обяд ще ви изпишем!-каза доктора и излезе.
В този момент звънна телефона.
-Хей утре приемате ли гости.-казах аз и се засмях.
-До но...чакай какви ги говориш? -попита Кат.
-Ами...Крисчън се събуди!-отвърнах аз.
-Наистина ли?....как е той? -попита тя.
-Добре е...в момента гледа телевизия.-отвърнах аз.
- Страхотно значи утре си тръгвате?-попита тя.
-Да..аз трябва да затварям,че....-казах аз.
-Да да разбирам и внимавайте с леглото! -каза Кат и засмя, а след това затвори.
Аз седнах на стола до Крисчън и пуснахме телевизора.Минаха рекламите и почна филма "Синята лагуна:Пробуждане ".
След около 2 часа и половина решихме да спим.
На сутринта се събудих и видях,че Крисчън го няма, но беше оставил един голям букет от рози на леглото му.Отидох до букета и взех бележката.
Мило мое ангелче ти беше до мен през цялото време.Незнам как да ти благодаря за всичко което направи за мен.Искам да знаш че много те обичам....ти си ми всичко.Когато те гледам как спиш невино,виждам във теб дъщеря ни.
Обичам те него забравяй!
Прочетох внимателно бележката и се разплаках, но в този момен Крисчън влезе и ме попита:
-Мила защо плачеш!
-От щастие,че те има!-отвърнах аз и го прегърнах.
-Олл душичката ми златна..-каза той и ме целуна по челото.
След това започнахме да си оправяме багажа.
***2 часа по-късно***
Бяхме се приготвили и излязохве през вратата, но аз се спрях на вратата и се обърнах.
-Ще ми липса тази стая!-казах аз и се усмихнах, а след това затворих вратата.Отидох ме в кабинета на доктора и започнахме да пишем документи за изписването.
***След половин час***
Всичко беше готово и станахме и казах:
-Благодаря ви докторе за всичко,което направихте!
-Няма за какво,а и аз нищо несъм направил.-отвърна доктора.
-Сара е права, ако небяхте вие сега можеше да не съм на този свят! -каза Крисчън.
Една сестра влезе и се каза:
-Имаме спешен случай!
-Добре сега ще дойда.-каза той-Моля да ме извините.
Излязохме от кабинета и видяхме...немога да повярвам.Дано не е истина!!
