Аз и Кат чакахме пред кабинета.
-Сара Стиван?!-извика една сестра.
-Да!-отвърнах аз.
-Заповядайте!-каза тя и отвори вратата.
Аз влязах и седнах и казах:
-Добър ден!
-Добър ден!-каза докторката и се усмихна.-Бебче ли ще гледаме на екрана?
-Ами нее....-отвърнах аз.
-Не се стеснявай кажи ми.-каза докторката.
-Ами бяхме в дискотеката с моя приятел....и след това нищо не си спомням,а сутринта когато си събудих....целите ми крака и чершафа бяха в кръв.-докато изричах думите си бях по червена и от домат.
-Добре..съблечи дънките и бельото си и седни ето там.-каза тя и посочи къде да седна.
Аз се съблякох и с лявата си ръка де закрих отпред.
Седнах,но когато трябваше да се разкрача неможах.
-Съжалявам немога да се разкрача..много ме боли! -казах аз докато се опитах да се изправя.
-Спокойно...само не мърдайте!-каза докторката.
Когато каза тези думи ми вдъхна доверие.
Тя се приближи и каза:
-Легнете назад..малко може да ви заболи..просто се отпуснете.
Аз се от пуснах и се оставих във ръцете на генеколожката.Тя сложи бавно и внимателно краката ми отстрани и когато видя положетието ви каза:
-Мило момиче...как си търпяло тези болки!
