Сбудих се гола и завързана за леглото.Бях истръпнала от ужас, но единственото което ме интересува беше Крисчън.Видях го опънат с вериги, беше без тениска и цялото му тяло насинено.Огледах се,за да мога да определя къде се намирам,но не успях.
-Любов...моя!-каза Крисчън с трудност.
-Крисчън добре ли си!-попитах аз уплашена.
-Да....студено ли ти е!-попита той разтревожено.
-Ами малко,но ще се измъкнем!-отварнах аз.
В този момент,получих гласово съобщение от Кат.
-Къде сте! Търсим ви от вчера,ако си правите шеги спрете, защотото вече не е забавно! И ако има проблем ми се обади чао!
-Спокойно мила!-каза Крисчън.
-Ами дано по скоро се успокоя!-отвърнах аз.
-Къде мислиш,че сме!-попита той.
-Ами в някакъв склад!-отвърнах аз.
Вратата се отвори и Хенри влезе и каза:
-Я виж ти,двете гълъбчета си гугукат!
-Мъквай!-извика Крисчън.
-Сара ще погледа......нещо интересно!-каза Хенри и се смееше.
-Какви ги говориш, психопат такъв!-извиках насреща му.
-Наслаждавай се.-отвърна Хенри.
Влязоха мутрите от вчера и хванаха здраво веригите.Хенри взе колана от дънките му и започна да удря с все сила гърба му.
-Пуснете го!-крещях аз през сълзи.
Крисчън беше целия в пот, но не издаде никакъв звук.Пет менути чувах, как се удряше калана от гърба му.
-Прави се на корав......но сега ще погледаш това дето само можеш да си мечтаеш!-каза Хенри.
Той хвърли колана на земята и се приближи до мен.
-Да не си посмял!-изкрещя Крисчън.
Той се опита да докосне гърдите ми, но аз му се изплюх в лицето и казах:
-Чу го, да не си посмял!
Той се ядоса и ме хвана за талията и грубо влезе във мен.Аз крещях и гледах към Крисчън с насълзени очи.
-Пусни я,чуваш ли!-крещеше Крисчън.
След около 5 мин всичко утихна, бяхме сами.
-Как си много ли те боли?-попитах аз.
-Не...ти как си?-попита той.
-Добре...имам идея как ще се измъкнем.-казах аз.
Тъкмо да му кажа и един от мутрите влезе.
