***1 час по-късно***
Операцията трябваше да започне всеки момент.От стаята в която беше настанен,докторите го изкараха и тръгнаха към операционната, а аз тръгнах сред тях плачейки.
-Сара върни се!.извика Тим.
Когато чух Тим да крещи,обърнах се,а след това го погледнах.Огледах всеки един поотделно и видях,че и на тях им е мъчно за Крис.След това се върнах и се гушнах в Али.
***Половин час по-късно***
Седяхме пред операционната и чакахме някой доктор да се покаже.От цялята работа аз и Никола бяхме най-тъжни.Тогава за пръв път се разплака.Кат се приближи до него и каза:
-Спокойно.....той ще се оправи.
Никола вдигна глава и я погледна и каза:
-Да ще се оправи!-и се усмихна.
Тим стоеше при стаята на Крисчън с Али.
-Ще се оправи нали?!-попита Али.
-Да разбира се.....нали знаеш той е герой! -отвърна Тим.
-Ами добре хайде да отидем при други,операцията може да свърши всеки момент.-каза Али.
-Добре!-отговори той и я целуна.
***Половин час по-късно***
Операцията продължава вече почти два часа.В този момент докторите излязоха,а лекуващия на Крисчън дойде при нас.
-Всичко мина успешно.-каза доктора.
-А,кога ще можем да го видим?-попитах аз.
-Ами ако искате след 15 мин, но той ще е още под въздействието на упойката.-каза доктора.
-Ами тогава ще изчакам да се събуди,да не влизам веднага.-отвърнах аз.
Доктора си тръгна,а ние се преместихме пред стаята на Крисчън.
***24 часа по-късно***
Вече живота на Крисчън е вън от опасност.За това решихме да се приберем в хотела, да си вземем по един душ и, да поспим.
