The wrong decision

Bitch

Уикенда свърши.Прекарах неделята в къщи сама с брат си.

***
Първият ми час бе история,но имах повече време и реших да отида до тоалетната,за да се освежа.
Влязов в тоалетната и започнах да плислам лицето си със студена вода,но когато се погледнах видях зад себе си някой.

Гледна точка на Хари

Шибания час по история започна,но къде е Ема?Знам,че тя не би пропуснала.Започвам да се тревожа по дяволите...Станах от мястото си и започнах да вървя към вратата.
-Къде си мислиш,че отиваш Стайлс?-попита учителката
-В тоалетната.-излъгах я,за да ме остави намира
Започнах да търся Ема.Реших да започна от тоалетните,защото имаше най-голяма вероятност да е там.
От тоалетните се чуваха силни женски писъци...На Ема!По дяволите!Бързо влязох в женската тоалетна и видях Ема и над нея...Кучи син! Беше Даниел и държеше някакво остро парче стъкло.Даниел ме погледна и се видя как се уплаши,защото вече го държах за блузата и започнах да го налагам.Исках да умре.Да го пребия до смърт,затова не спирах да го бия,докато не изпадна в безсъзнание.Осъзнай се Харолд!Не си убиец!Всичко,но не и убиец!
Ема още лежеше.Странно.Нито беше съблечена,нито имаше смучки.Приближих се до нея и забелязах,че на ръката й беше изписано "bitch" с кръв.Нещасник!Тоя мръсен педал я беше рязал!Не се въздържах и го ударих още няколко пъти,без значение,че беше в безсъзнсние.

Гледна точка на Ема

Благодаря ти боже,че Хари се появи и ме спаси отново.Не знам какво щях да направя без него.Как винаги успяваше да се появи на точното място в точното време?Аз още лежах и плаках,защото още усещах болка от парчето стъкло,с което Даниел беше дълбал в кожата ми.Наблюдавах надписа "bitch" и плаках.
-Ема?Ема?-чух дрезгавия глас на Хари-Прибираме се у нас,чу ли?
Поклатих глава без да казвам нищо.Не бях в състояние да продължа учебните часове,затова предпочетох да отида при Стайлс.Там ми е приятно и се чувствам защитена.Но едва ли се чувствам защитена заради къщата.Ами да!Заради Хари е винаги,когато е около мен се чувствам..Защитена..
Хари ме взе на ръцете си и започна бързо да ни извежда от гимназията.Влязохме в джипа му и той запали.
-Благодаря ти,отново.
-Недей.-не откъсна зелените си ириси от пътя
Беше толкова красив.Изведнъж взе кутия с цигари и извади една.Сложи я в устата си.
-Запали я.
Подаде ми цигарата,а аз я лапнах и запалих,защото иначе няма как.Сложих я в устата му.
-Искаш ли?
-Не.
Малко ме беше страх да се въпротивя нс Хари или да му говоря много,защото си личеше,че е много ядосан.Веждите му бяха намръщени,очите му не се отделяха от пътя и не говореше.
Хари спря пред някъкав магазин,излезе от колата и я заключи.След малко излезе с торба с марля,йод,памук и цигари.Влезе в колата.
-Не мога да те заведа в болница,защото ще ме питат какво е това на ръката ти,а аз няма да мога да лъжа,затова ако нямаш против аз да ти прочис..-беше прекъснат от мен
-Добре.
Той не каза нищо и запали колата.Усмелих се да говоря
-Хари...Не съм те виждала да пушиш досега..
-Всъщност го правя постоянно,но добпреди не се виждахме много.
Мълчание настъпи в колата,докато не стигнахме къщата му.
-Излез.-както винаги ми отвори вратата.
Хари хвана ръката ми и ме дръпна към вратата с надеждата,че ще мога да ходя,но се струполих върху него,а той ме хвана.Вдигна ме и отключи вратата,докато ме държеше.Влезе вътре и ме сложи на дивана си.Взе памука и го напои с йод.Разтърка го по цялата ми рана и аз изстенах.
-Съжалявам.-каза и целуна дланта ми
После превърза раната ми с памук,който обви с марля.Няколко минути ме наблюдаваше как лежа.
-Какво ти се яде?
-Но защо?-учудих се
-Загуби много кръв.Какво ти се яде,Ема?
-Аммии...Един сандвич няма да ми се отрази зле,ако няма нищо против.
Хари не каза нищо и се запъти към кухнята.След към десет минути ми донесе сандвич и го постави на масата до дивана-Ако имаш нужда от още нещо ще съм-отново го прекъснах
-Имам нужда.
-От какво?
-От теб.-простичко го казах,а той показа тръпчинките си и легна до мен.