it shouldn't be here

354 28 0
                                    

Обърнах се и видях нещо ужасяващо.Скръбника стоеше точно над мен.Беше нещо като огромен паяк с опашка на скорпион.Повечето части от него бяха като метални.Сякаш някой ги е създал,а не са същества на природата.Започнах да бягам с всичка сила.Бях крайно изплашена.Тичах от цяла вечност и се лутах в лабиринта.Скръбника беше по петите ми,едвам се държах на краката си,а сигурно вече нямаше да мога да намеря входа.Нямаше на къде по зле.И ето я!Съдбата,която ми показва,че греша.Стигнах до задънена улица.Забелязах,че станата беше наполовина и не беше толкова висока.Изкачих се на косъм да бъда унищожена от скръбника.И ето,че пак направих грешка.Пътят свършваше,а от другата страна се виждаше голяма стена,отново цялата в лияни.Скръбникът се изкачи.Трябваше да мисля бързо. Затичах се с всичка сила и скочих на стената,хващайки се за лияните.За съжаление скръбникът ме последва и ме повлече,заедно с лияните.Той остана оплетен на земята в растенията,а аз успях да се измъкна и тичах,гледайки назад.Блъснах се в някой.Извиках и се обърнах.Видях Мино,който постави ръка на устата ми.
-Ти луда,кучи сине!Хайде,да вървим.
Не знам дали беше забравил,че съм момиче или просто е свикнал да говори само с момчета,но това ми се стори много странно.Започнахме за бягаме,защото чухме как скръбник ни преследва.
-Тази секция се затваря!Тук можем да му избягаме!-сочеше към затваряща се стена
Последвах го,тичайки.Той премина през стената,но аз се спрях точно пред нея.
-Какво правиш?!Идвай веднага!-крещеше от другата страна
Погледнах и видях как скръбника бяга към мен.
-Ела де!-изкрещях
Когато се приближи до мен започнах да бягам през почти затворилата се стена.
-Хайде,тичай!Не поглеждай назад!
Стената беше почти затворена.

The wrong decisionTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang