The wrong decision

bye than

Останах сама в хола,пред телевизора,безмълвна и неподвижна.....

***

(На другия ден)

Влязох в колежа.Видях Томас и забързах към него.
-Томас!-изкрещях,но той се направи,че не ме чу
Догоних го и го хванах за рамото.
-Виж,Томас,съжалявам за вчера!Просто не ме остави да довърша..Не го направих,защото положението,в което се намирам е много трудно и стресиращо..-той ме гледаше право в очите,както винаги и това само правеше ситуацията още по-неудобна-Разбери ме,моля те!
-Аз ъъъмм...Ще закъснея за лекцията...-той се обърна и започна да върви
О боже!Сега осъзнах,че от два дни вепе мисля дали да му дам шанс за среша.Не искам да го нараня,а и едва ли ще стане нещо нередно...Просто вечеря или кино или на каквото там ще ме води.Усетих,че вече го нямаше,затова се запътих към лекцията.Настаних се на празно място.Беше близо до Томас,но не толкова,че да си говорим без преподавателя да ни чуе,затова му пратих бележка,на която пишеше
"Ще изляза с теб."
Хвърлих я към него.Той я взе и я разгъна,след което се усмихна и ме погледна.Започна да пише на бележката.Той я подхвърли към мен и аз я взех.
"Ще те чакам пред вас,в петък в 20:00 ч."
Аз само кимнах към него и прибрах бележката в джоба на дънките ми.
А къде всъщност е Мади?!Ще й се обадя по-късно.