The wrong decision

Lighting strike

Бях готова за погребението.Погледнах се в огледалото,а после към часовника.Часът е 18:30.Точно на време.Слязох до колата си и влязох вътре.Ако се чудите къде е Томас,той се прибра в къщата си,за да се приготви за погребението.
Запалих колата си и потеглих към гробището.След 20 минути бях там.Видях хората,които бяха дошли на погребението на Мади.Забелязах родителите й,който със сълзи ме прегърнаха.Видях и Томи.

***

След десет минути церемонията започна.Четирима човека носеха ковчега,който поставиха в изкопаното място.После всеки от нас загреба малко от купчина пръст и хвърли върху ковчега.Дойде време за речите.Родителите на Мади едвам казаха своята,през сълзи.После се изредиха и другите й роднини и после дойде мой ред.
-Лъч светлина.Това бе тя за мен.Тя усветяваше пътя ми,всеки път,когато бях изгубена.Тя винаги ме спираше,когато исках да скоча от пропаста.И когато падах,тя винаги беше там и ме хващаше.Тя бе единственият човек,на който можех да се доверя изцяло.Това беше Мади.Всеотдайна,мила и отворена за живота жена.Винаги ще те помним и обичаме,Мади.И ще знам,че винаги ще си с мен и ще ми показваш пътя в тъмнината,дори и аз да не те виждам.Ще знам,че ще си с мен.-при последното ми изречение краката ми вече не ме държаха и бах на косъм да падна,но Томас ме хвана и ме вдигна
След това и другите казаха речите си.Оставихме вещи и цветя на гроба на Мади.Изведнъж започна да вали много силно.Беше станало 20:30 и всички освен мен и Томас си тръгнаха.
-Томи бъди с мен!
-С теб съм и винаги ще съм.-той хвана ръката
-Не,аз имах предвид да останеш да спиш у нас.
-Оу..Ами добре.
-Може ли да ме изчакаш в колата си,аз ще дойда след малко.
-Ъм добре.-Томас се огледа-Не се бави много
След секунди той изчезна от погледа ми.Сега стоях безмълвна и неподвижна,зяпайки към гроба на Мади,който едва виждах през дъжда в мрака.Усетих ръка на рамото ми.Рязко се обърнах.
-Кой си ти?-изкрещях като отстъпих назад
-Аз съм.-по гласа познах,че е Хари.
-Остави ме.
-Просто ме остави да ти обясня...
-Не съм способна на това.Остави ме,завинаги.-със сълзи понечих да избягам,но Харолд ме вдигна на рамото си
-ПОМОЩ!ТОМАС!ПОМОЩ!-крещях с всичка сила
Харолд забърза темпото.Когато беше на косъм да ме вкара в колата си отзад се чу глас.
-Остави я,веднага.-не можех да го видя,но по гласа разбрах,че е Томи
Харолд ме остави на земята и забърза към него.Те започнаха да се бият.Аз отидох до Харолд и правех жалки опити да го издърпам от Томас.
-Остави го!
Томас също отвръщаше на ударите.Не след дълго Харолд извади нож,при което изкрещях.
-Нееее!
Опитах се да ги разтърва и се сбълсках в тях.Преди да се усетя лежах върху Томас.Усешах как се опитваше да ме избута настрани,но беше полузашеметен от боя и неуспя.Харолд се беше засилил към Томас и не можа да спре действията си.Усетих как ножа се забива в рамото ми и остава забит там.Превъртях се веднъж.А после болката надделя и всичко ми причерня.

***

Бележка от автора:

Знам,че главата е много кратка,за което съжалявам,но днес имах ангажименти и ми остана малко време.Надявам се да ви хареса и да четете бележките ми към вас.Благодаря за гласовете,обичам ви.