The wrong decision

the doors won't close

С Мино се върнахме в лагера.Всички ни запбиколиха и започнаха да ни засипват с въпроси.
-Какво стана?-попита Чък
-Мисля,че намерихме път извън лабиринта,но лошото е,че мислим,че от там идват скръбниците.-отговори Мино
-Какво?!Намерили сте зборището на скръбниците и искате да навлезем право там?!
-Техния вход,може да е наш изход.-намесих се аз
-Ами какво ако има само купчина скръбници?!Всички ще умрем.Истината е,че Ема не знае какво прави,както обикновено.-обади се Уил
Спрях да вървя и се обърнах право с лице към него.
-Поне направих нещо,Уил!Ами ти?!
-Слушай,новако!Ти си тук от три дни,а аз съм тук от три години!
-Именно!Ти си тук от три години и все още си тук!-прекъснах Уил,крещеейки
-Хей!-чу се Томас-Момчето е будно!

***

Отидох,за да видя Харолд и Дилан.Влязох при медицините.Ужасих се при вида на горкия Дилан.Ужилването беше ужасно.Имаше огромни сини вени по корема си и дишането му беше много дълбоко.Той спеше,но се гърчеше под въжетата,с които го бяха вързали.Насочих погледа си на другата страна,за да видя Харолд,свит в ъгъла.Сега беше момента да го разпитам.Бяхме на саме.Опитах се да се приближа,но той взе някаква капсула и ме замери с нея.
-Хей,спокойно!Аз съм Ема!-при думите ми той надигна глава
-Томас ми каза,че съм казвал името ти,докато съм бил в несвяст.Коя си ти?!
-А-аз..Не знам.И знам,че си изплашен,но не се плаши.Можеш да ми вярваш.А сега ми отговори.Помниш ли нещо?
-А-аз..Не..Помня само вода,сякаш се давех и потъвах..И глас на стара жена,която повтаряше
-WICKED е добро-прекъснах го
Той погледна учудено към мен.
-Виж..Бяха в джоба ми,когато дойдох.-говореше,изваждайки две спринцовки пълни със синя течност от джоба на панталона си
На тях пишеше W|C|K|E|D , както винаги...
-Това може да спаси Дилан!-направих пауза-Томас!Алби!
Те дойдоха почти веднага.
-Какво има?-попита ме Томас
-Били са в джоба му.-подадох му спринцовките-Нека ги сложим върху Дилан!-подхвърлих
-Моля?!Кой знае за какво са и защо са пратени по него.Ами ако умре?!
-Погледни го,Томас,той вече умира!-проговорих като посочих Дилан
-Добре.Ти го направи.-Томас ми даде спринцовката обратно
Понечих да я забия в рамото на Диалн,но той се събуди.Беше в транс.
-Вината е твоя,видях те!Всичко е по твоя вина!-крещеше ток,дърпайки ме към себе си
Томас ме издърпа.Алби и Харолд го хванаха и Томас заби спринцовката в рамото на Дилан.Той се успокои и затвори очи.Вените леко започнаха да избледняват.Стоях при Дилан и го чаках да се събуди.

***

След време се събуди.Изправи се в седнало положение.Беше на косъм да заплаче.
-Дилан?Дилан?Хей,добре ли си?
-Спомних си.
-К-какво си спомни?
В стаята влязоха Томас,Уил и Алби.
-Теб.-простичко отговори Дилан-Защо?Защо го направи?
Гледах го с недуомение и страх.Какво?!Какво съм сторила?!Навън се чуваха писъци и суматоха,затова трябваше да изляза и да видя какво става.Видях как слънцето залязва.Затипах се към Мино.
-Мино?Какво става?
-Вратите...Не искат да се затворят!