The wrong decision

Amanda's plans

Гледна точка на Ема:
Алармата звънна.Аз я спрях.
-Ууууфф четвъртък.-изпуфтях на глас
Много ми се насъбра и се надявах да е събота.Станах и се облякох.Сложих си розов потник,и отгоре дънково яке с черни дънки и боти.Отидох в банята.Сложих си само спирала и червило.
Излязох от къщата и видях джипа на Хари.Качих се в него.
-Хари какво правиш тук?Тръгвай бързо!
-Добро утро,принцесо!-изглеждаше нежен и загрижен,сякаш бяхме..Двойка?
Всъщност какво бяхме с Хари?Аз го обичам и той мен,правили сме секс,но все пак не сме казвали,че сме двойка...
-Защо искаше да тръгна толкова бързо?-Хари ме измъкна от мислите ми
-Амии,когато майка ми беше на командировка...Братът на директорката ни е бил там..И й е казал да ме предопреди..-замълчах си
-Какво?
-Страх ме е.
-От какво?
-Че вече няма да искаш да ме виждаш!
-Това не е възможно!Кажи ми!
-Казал е на майка ми да ме предопреди да стоя надалече от Даниел и.....теб.
-О...Чакай малко!?Той нали не знае нищо от историята с Даниел!?
-Не,успокой се.
-Иии...Значи те е срам да те виждат с мен?-Хари изглеждаше доста натъжен
-Не!Разбира се,че не!Много ми е приятно,но не искам майка ми да вдига скандал,за това,че ходим заедно.
Хари се усмихна.Спря колата в двора на гимназията,който беше пълен.Отвори ми вратата и аз слязох.Тръгнах да вървя,но той ме хвана за ръката и ме обърна към него.
-Ема,спри..Исках да те питам нещо..-вече всички ни запяха-Ще..Ще бъдеш ли моя приятелка?-Хари беше толкова красив,личеше си,че е изкрен
-Да!-не се замислих и го прегърнах,а когато се разделихме той ме целуна с език за дълго време
Всички ни запяха и ми стана малко неудобно.Разделих се от Хари.
-Аа..Аз имам математика,трябва да тръгвам,чао.
Оставих телефона си в колата на Хари,за да не ме разконценттира и да внимавам в часовете.
Гледна точка на Аманда :
Стоях зад храста и ги само чаках Ема и Хари да се разкарат от джипа.Ема няма да е с Хари!
Тръгнах към джипа.Прозореца беше свален до долу.Глупаци!Хммм..Малката курвичка си е оставила телефона..Идеално!Влязох в колата през широкия прозорец и взех телефона на Ема.Няма парола!?Колко наивно.Отворих го и започнах да гледам абонатите й..."Мама".Точно каквото търсех.Набрах я.
-Ало,Ема?
-Не,аз съм госпожа Роуз.Учителка в гимназията на дъщеря ви.Исках да ви кажа,че дъщеряви се държи много зле покрай приятеля й Стайл.
-Моля?Но тя не ходи с..-прекъснах я
-Вие не знаете!?Елате в двора на гимназията веднага след края на последния час.Когато гимназистите излизат от училище.-затворих,за да няма повече
Гледна точка на Ема:
Часовете свършиха.Последния ми час беше химия.Излязох от кабинета и видях,че Хари ме чакаше отпред.
-Здравей,Хари.
-Здравей коте.-Хари се засмя
Преплете пръстите ни и започнахме да вървим извън училище.Излязохме от двора на училището и видях..О,не!Майка ми!Вече ходеше към нас,а аз пуснах ръкста на Хари.
-Ема Уотсън!?Какво си мислиш,че правиш с тази отрепка!?-никога до сега не съм чувала майка ми да вика толкова силно
-Мамо той не е отрепка.-казах тихо и погледнах надолу
-Моля ви,оставете ме да обясня.Не знаете нищо за мен.-Хари се намеси-Аз наистина обичам Ема с цялото си сърце!-вече всички ни запяха
-Дай му шанс,моля те!-казах по-силно на майка ми
-Моля!Няма да му дам никакъв шанс.Той ти влияе зле!Тръгваме си!-майка ми ме дръпна за ръката,а аз гледах надолу и мълчах