The wrong decision

the maze

На другия ден се събудих рано и видях как вратите на стените се отварят и Дилан и Мино влизат зад тях.Но какво по дяволите?!Томас стоеше там и отидох до него.
-Какво по дяволите?!Нали не можем да пресичаме стените?!Те защо влязоха?!
-Дилан и Мино?Те са различни.Те са бегачи.Те знаят за лабаринта по-добре от всеки друг.
-Какво?!
-Какво?
-Т-ти каза лабиринт!
-Така ли?А-аз..-не го оставих да довърши
Приближих се още поврче до стените.Виждаше се нещо като коридор с много разклонения и...Боже това наистина беше лабиринт!Крака ми беше на косъм да престъпи линията,но видях как другите тичат към мен.
-Не се приближавай повече!-каза Уил
-Какво по дяволите ви има?!Защо не искате да ми кажете какво има вътре?!Не можете просто да ме държите тук.
-Но не можеш и да си тръгнеш.-каза Алби-Хайде на работа.Томи вземи я в градината.
Томас кимна.
-Хайде,новако,ела с мен в градините.Ще работим.
-Амм...Разкажи ми за лабиринта.Моля те!Трябва да знам!
-Охх...Лабиринтът може да е нашият изход.Бегачите са най-добрите от най-добрите.Те са най-бързи и най-смели,най-умни и много храбри.Всяка сутрин,когато вратите се отварят те тичат из лабиринта.Картографират го и търсят изход.
-От колко време търсят?
-Три години.
-И не са намерили нищо?
-Не е толкова просто.Лабиринтът се мени.Всяка вечер.И вратите се затварят в определено време.Ако те не се върнат до тогава...Остават в лабиринта за една вечер.А никой не е оцелявал една яечер в лабиринта.
-Какво им се случва?
-Наричаме ги скръбници.Но разбира се..Никой никога не е оцелявал,за да ни разкаже за тях.
Остатъка от деня мина нормално.Ако може да се каже така.Слънцето щеше да залезе.
-Хей,Томас.-Чък тичаше към Томас-Защо Дилан и Мино не са се върнали?
-Ще се върнат.
Всички се събраха пред портите.Изведнъж се чу силен звук на механизъм.Срещу нас задуха много вятър с пясък,което накара повечето от нас да закрият очите си.Вратите започнаха да се затварят.
-О не!-каза Чък
-Не можем ли да пратим някой след тях?-попитах аз
-Срещу правилата е.-отговори Уил
-Не можем да рискуваме някой друг.-обади се Уил
-Вижте!-кресна Чък
На края на коридора се показаха Дилан и Мино.Нещо не беше наред.
-Нещо не е наред.-притеснено изстена Томас
Забелязах,че Дилан е в кома,а Минхо с крясъци се опитва да го завлачи извън затварящите се порти.
Чух крясъците на останалите.
-Хайде,Мино!Ще се справиш!
-Ще успееш!
Не ми трябваше много време,за да осъзная,че няма да успее.Вратите бяха на косъм да се затворят,когато се втурнах право към тях.Усетих как Томас се опита да ме дръпне,но рефлекса му беше бавен и не успя.
За мой късмет минах през портите преди да ме смажат.Падайки вътре видях притеснения Мино,който беше оставил тялото на Дилан да лежи на земята.
-Поздравления!Току-що се самоуби.
Кръвта ми се смрази при думите ми,но реших да се направя,че не съм го чула.
-К-какво му има?-казах,приближавайки се към Дилан
-Очевидно е.Беше ужилен.
-А какво се случи с главата му?-казах,сочейки рана на челото му
-Направих това,което трябваше.-чу се оглушителен звук на механизми и веднага разбрах,че лабиринтът се променя-Трябва да тръгваме.-каза Мино изправяйки се
-Мино!Почакай!Не можем просто да оставим тялото на Дилан тук!
С Мино взехме Дилан и започнахме да го носим на раменете си.Чу се звук от писък.
-Скръбници!Много са наблизо!Хайде,остави го и бягай!-Мино се отдели от Дилан,оставяйки цялата му тежест върху мен,при което паднах.
-Няма ли къде да го скрием?
-Огледай се!Няма къде да го скрием!-каза през зъби Мино,приближавайки се към мен-Ти не разбираш.....Вече сме мъртви!-игнорирах го и леко го избутах по рамото,гледайки към една стена,цялата покрита с растения.
-Хайде,Мино!Само ми помогни да го скрием в растението.
Мино се съгласи.

***

Отрупвахме тялото на Дилан с листа.
-О не!-каза Мино-Трябва да вървим!
-Само още малко листа!Моля те!Мино,стой с мен!
-Съжалявам!
-Мино!-изкрещях,но вече не можех да го видя
Бързо легнах в брашляна при Дилан.Чувах как скръбника се движи.Видях краката му.Бяха няколко големи метални шипа.Едвам сдържах дъха си,за да може да не ме забележи.Чух скръбника да се отдалечава.Бързо излязох от брашляна,затрупвайки Дилан с листа.Стори ми се,че скръбникът се връща.Скрих се зад ъгъл на стена.Усетих как скръбника се отдалечи.После се изместих.Усетих как настъпих нещо много гнусно и лепкаво.След секунди същата течност потече по рамото ми.Внимателно се обърнах.Това,коетп видях беше ужасяващо.

***
Бележка от автора:

Енджой.
Трябваше да напиша тази глава от телефона си,затова съжалявам за бруталния начин,по който ще напиша cast-a.

Cast:
Emma Watson-Ema
Harry Styles-Harry
Tomas Sangster-Thomas
Will Poulter-Will
Ki Hong Lee-Minho
Aml Ameen-Alby
Dylan O'brien-Dylan
Blake Cooper-Chuck