The wrong decision

This place isn't our home

-Мино?Какво става?
-Вратите.Не се затварят!-в лицето му се четеше страх
Затичах се към тълпата с факли,стояща пред портите.Внезапно се чу углушителен звук,от който всички запушухме уши.Обърнахме се и видяхме как и другите три врати се отварят.От началото на коридора се видяха много скръбници,които идваха.Всички започнахме да бягаме,но Харолд стоеше като вцепенен.
-Харолд!-изкрещях,като се затичах към него и го хванах за ръката
Започнахме да тичаме към полетата.Скрихме се между класовете,които бяха по-високи от нас.По едно време Зарт беше издърпан от опашка на скръбник.
-Зарт!-изкрещях,но вече беше късно
Продължихме да бягаме.Пред нас застана скръбник,но Харолд го замери с буркан с свещ и го подпали.Продължихме да бягаме и стигнахме залата,в която ми наложиха наказание.Вътре бяха всички оцелели.
-Чък,барикадирай вратите!-изкрещях,влизайки
Всички се скрихме вътре и стояхме тихо.Неочаквано един скръбник счупи дървеният покрив и задърпа Чък.
-Чък!Не!-крещях и го хванах за ръка,дърпайки го
Алби взе нож и отряза спринцовката,с която жилят скръбниците.После започна да удря опашката на скръбника.Накрая се предаде и пусна чък.Алби изкрещя насреща му.
-Благодаря.-каза Чък,взимайки спринцовката в ръката си
След секунди скръбника се върна и издърпа Алби.Само аз успях да го хвана.
-Измъкни ги от тук!-каза той катп ме пусна
-Алби!-изкрещях със сълзи
Исках да изляза,за да спася Алби.Това и започнах да правя.
-Ема,не!-чух Харолд,но го игнорирах
Излязох навън,а всички останали ме последваха.Не бях осъзнала колко малко хора бяхме останали.Аз,Томас,Дилан,Чък,Харолд,Мино и медицините(двама са).
-Кой е това?-посочиха три сенки на хоеа,които се задаваха с ярост към нас
Когато наближиха осъзнах,че това е Уил,Грег и Карл.
-Уил-не ме остави да довърша,а просто ми удари юмрук,заради който се извърнах настрани
-Хей,хей,хей,хей!
-Успокой се!
Крещяха му другите,и го дърпаха надалеч от мен.Зад мен стояха само Харолд и Чък.
-Огледай се!Това е по твоя вина!-крещеше с цяло гърло Уил-Тя е била изпратена тук,за да унищожи всичко и сега го направи!
-Той е прав.
-Ема?-проговори Харолд като ме чу
Взех спринцовката от Чък.
-Трябва да си спомня,Харолд.
-Ема?-отново проговори той
Забих спринцовката в крака си и паднах на земята.Всичко стана черно и след секунда бях заспала.