The wrong decision

Maybe now we have a real chance

Погледнах към кутията и не можех да повярвам на очите си.Аз..Аз си спомнях този човек.Не знам откъде,защото не помнех нищо от преди кутията,но в момента,в който видях момчето си го спомних.Само него.Нищо повече.Не знаех кой е или как го познавам.Но важното сега беше защо е изпратен тук и сега.
-Какво има в ръката му?-обади се Чък,кимайки към лист в ръката на Харолд
Томас го взе внимателно и го разгъна.
-Той е последният,който идва.-прочете бавно и объркано-Какво трябва да значи това?!-каза,поглеждайки към останалите
Всички подскочихме стреснато,когато той пое рязко дъх и отвори очите си.
-Ема!...Ема.-изстена едвам едвам преди да затвори очи
Всички погледнаха към мен.
-Все още ли си мислите,че преувеличавам?-обади се Уил

***

Мино,Алби,Томас и аз го заведохме при медицините.Оставихме в ръцете на Лоутър.Медицинският експерт.
-Какво стана с Дилан?-попита Томас
-Все още не се е събудил.Давам всичко от себе си.-каза Лоутър

***

Трябваше да довършим заседанието за наказанието ми.Мислите ми бяха прекъснати от гръмогласния Уил.
-Не виждате ли какво се опитва да направи?!Първо нарушава правилата,а сега иска да ги зарежем съвсем.А всички знаем,че без правилата няма мир и ред.Това момиче,трябва да бъде наказано.
-Една вечер в дупката,без храна.-каза Томас
-О,хайде!Една нощ в дупката?!Мислиш си,че това ще я спре да се върне в лабиринта?!
-Ти си прав.-обади се Томас-Не можем да пускаме хора,които не са бегачи да си тичат из лабиринта,когато си поискат.Затова..Нека го направим официално.От утре..Си бегач.
-Уау.-каза отвратено Уил и започна да върви яростно към вратата
-Уил.-опита се да го спре Зарт
-Не.-каза той преди да затръшне вратата
В момента бях толкова щастлива,че Томас е вторият,който командва заедно с Алби.
-Благодаря,Томас.
Той не отговори и излезе редом с другите.
-Поздравления.-Мино стисна ръката ми-След като си бегач трябва да ти покажа нещо.
С Мино отидохме в гората и стигнахме до малка къща.
-Не трябва да казваш на никой за това.Само бегачите знаят.-Мино каза,докато отвори вратата
Видях нещо голямо,покрито с одеало.Мино взе одеалото.Пред очите ми се откри огромен макет на лабиринта,а в средата се виждаше the glade.
-Това е лабиринта.Целият.
-Как така целият?!Аз..Мислех,че все още го картографирате!
-Обходил съм всеки сантиметър.Знам всяка комбинация,всеки тунел и всичко останало.Няма изход.
-Но защо не кажем на другите?!
-Заповед на Алби.Иска да имат надежда.И да си мислят,че ще излезем от тук.
-Но сега може би наистина имаме шанс!
-К-какво?!
-Трябва да се върнем в лабиринта!
-Сега?!
-Да.Помниш ли умрелия скръбник?Мисля,че е време да разберем с какво си имаме работа.
-Моля?!Но с какво ще ни помогне това?!Дислекция ли ще му направиш?!
-Ако се налага.Виж ако не си с мен отивам сама.
-Добре ще дойда.