The wrong decision

It's time now to begin Phase two

Всички бягахме през мазето.Имах чувството,че го правим от цяла вечност.Цялата треперех и се обзалагах,че и другите-също.
Навлязохме във външния окръг.Бяхме пред първия тунел,при който имахме нужда от ключ.Всички застанахме зад ъгъла.Надникнах внимателно и видях,че е скръбник.
-Скръбник ли има?-попита Чък
-Да.Всичко е наред,просто вземи това и стой зад нас.-подадох му устройството
-Спокойно,стой с мен.-въздъхна Харолд и застана до Чък
-Сега е момента.Всички заедно мушкаме.Ще успеем или ще умрем опитвайки се.Хайдееее.-изкрещях последното,а след мен всички крещяха,докато се бореха със скръбника
С много мъка се справихме,но след това дойдоха още.
-Чък,Харолд вървете!-изкрещях,посочвайки им края на коридора,към който се насочиха
-Работи!-чух викът на Чък и вдигащата се стена
Те влязоха в черния тунел.
-Ема!-крещеше Харолд,докато се биехме със скръбниците-Трябва ни код!С осем цифри.
-Мино!-извиках-Каква беше последователността на секциите?
-Седем,едно-едвам говореше,докато се биеше-Пет,две,шест-ръкмо бяхме се справили с всички,но един скръбник се спусна от тавана право върху Миноа.
Аз хвърлих копие,което се заби в окото му и падна отстрани.
-Четири-говореше,докато тичахме към Чък и Харолд-Осем,три.
-Работи ли?-попита Томас
-Зарежда.-извика Харолд-Работи.
Тогава се обърнах и видях как края на кръглия тунел се затвори.Вратата,която Харолд разби с кода се отвори.Всички излязохме и видяхме дълъг тунел,по който примигваха бели лампи.Това беше в спомените ми,когато се ужилих със спринцовка от скръбник.Продължихме да вървим по коридора и стигнахме съвсем обикновена врата,с ръждясала дръжка и над нея имаше зелен надпис "Exit".
-Шегуваш ли се?-някой се обади
Натиснах дръжката и избутах вратата.Откри се още един малък коридор,пълен с трупове и пистолети по земята.Кръв и стъкла.Всички трупове бяха с бели престилки.Този коридор не беше дълъг и на края му се виждаше лаборатория.Отидохме в лабораторията.Тя ми е позната!Започнахме да я разглеждаме и видяхме камери над лагера,лабиринтът,навсякъде.Не мога да повярвам!Някой ни е наблюдавал!Също имаше и електронни табла,на които имаше малка фигура на всеки от нас и данни за него.На други табла се виждаха мозъчни форми и подобни неща.На едно табло,едно червено копче привлече вниманиетп ми.Натиснах го и се пусна видео на електронно табло.Всички спряха да разглеждат и започнаха да гледат и слушат към видеозаписа.
На него се показа възрастна жена,с бял костюм и руса вързана коса.Тази жена също ми беше позната.Тя стоеше спокойно срещу екрана и започна да говори.
" Здравейте.Името ми е Кристъл Лоунгстоун.Аз съм директор на WICKED-World In Catastrophe Killzone Experiment Department.Ако гледате това,значи,че успешно сте преминали първия тест.Бих искала да ви поздравя лично,но обстоятелствата не го позволяват.Сигурна съм,че сте много объркани,ядостани,уплашени...Мога да ви уверя,че всичко,което ви се случи,всичко,което ви сторихме...Беше с причина.Не си спомняте,но Слънцето изгори планетата.Милиарди животи,изгубени в огън и глад.Страдание в целия свят.Последиците бяха невъобразими.Това,което дойде после,беше дори по-лошо.Наричаме го Дарбата.Смъртоносен вирус,атакуващ мозъка.Той е опуатошителен,непредвидим и нелечим.Или поне така си мислехме.С времето новото поколение издържа на вируса.Изведнъж имаше надежда за лечение.Но откриването му нямаше да е лесно.Младите трябваше да бъдат тествани,дори жертвани в тежки условия.Където мозъчната дейност може да бъде изучена.Трябваше да разберем какво ги прави различни.Какво ви прави различни.Може да не сте осъзнали,но сте много важни.За съжаление тестът ви току що започна.Както скоро открихте,не всички са съгласни с това.Напредваме бавно,хората са уплашени.За нас може да е прекалено късно.За мен..Но не и за вас.Навън светът чака.Помнете.."тя насочи пистолет към слепочието си"WICKED е добро."тогава извърнах главата си и чух звукът от коршум.Видеото приключи.Всички извърнахме глави,поради звукът от няколко вдигащи се врати.Зад тях се виждаше светлина.В-възможно ли е?!Възможно ли е това да е външния свят?!Застанахме срещу вратите и стояхме неподвижно.
-Какво ще правим сега?Тя каза,че сме важни.-гласът на Томас прекрати тишината
-А-аз..Не знам?!Това ли е?!
Бяхме на косъм да излезем,когато зад нас се чу глас.
-Не.-всички се обърнахме и видяхме Уил,насочил пистолет срещу мен
-Уил,успяхме!Направихме го!Свободни сме.
-Бил е ужилен.-Дилан нашепна в ухото ми
-Свободни?!Мислиш,че сме свободни там?!
-Уил,не мислиш трезво.Слушай ме.Можем да ти помогнем!
-Аз принадлежа на лабиринта!
Мино държеше дълга пръчка,която хвърли по Уил.Тя го прониза и той падна върху счупените стъкла.За съжаление той успя да натисне спусъка,преди да бъде наръган.Куршума се беше насочил към мен,но Харолд се изпрачи пред мен.След секунди блузата му се оцвети в червено,а аз клекнах до него,придържайки блузата му и мокрейки я.
-Не,не,не,не,не..Харолд!
-Дай това на баща ми,ако го откриеш.-подаде ми малко листче
-Не,не,не,не..Харолд!Ти ще му го дадеш!
-Вземи го.-взех листчето
Останалите стояха и наблюдаваха,плачейки.
-Благодаря.....Благодаря.-въздъхна с последни сили и замръзна
-Не,не,не,не,не,не...Харолд!-светът около мен беше спрял и не бях забелязала как хора с черни костюми бяха дошли и бяха накарали другите да излязат бягайки-Обичам те,Харолд!Чуваш ли ме!-бутах го в опит да го събудя-Харолд!Събуди се!
Двама от хората започнаха да ме влачат по тунрла,държейки ме за рамената.
-Пуснете ме!Не можем просто да го оставим тук!-осъзнах,че бяхме излязли
Огледах се.Видях пясък и заровени,струшени сгради.Хората ме сложиха в хиликоптер при другите.Един от хората свали маската си.
-Спокойно.В безопастност сте.-хиликоптерът потегли
Останалите наблюдаваха през прозореца,докато аз стоях неподвижно,стискайки листчето в ръка.

***

В момента,в зградата на WICKED

Кристъл застана на централното място на масата,от важни за целта им хора.Тя леко избърса раната на слепоочията си.
-Мисля,че е време да кажа,че лабиринтът беше страхотен прогрес.Твърде рано е да кажа,но те може да са ключът към всичко.Ема продължава да ме изумява и удивлява.Това може да е едно ново начало.-тя направи пауза и въздъхна-Време е..Да започнем Фаза две.

***

Аааааааааааа!;д Ето го и грандиозният край..Мисля,че беше доста неочакван и непредвидим,но се надявам да ви хареса.Знам,че книгата беше много кратка,но както сигурно вече сте усетили,това е само първата книга.За жалост ще мога да почна втората,чак септември,защото това лято няма да съм в България.А колкото до Харолд..Е няма да издавам,но знайте,че това не е последното му участие. ;д Както и да е..Очаквам коментари,в които да изразите напълно честно мненията си.Също искам да ви блаходаря за всички гласове,коментари и ентосиазмът,който проявихте.Знам,че не сте много на брой,но това не ме спира да изразя благодарностите си..