We can't be toghether

721 42 0
                                    

(На снимката е Ема)
http://www.blogcdn.com/slideshows/images/slides/211/382/3/S2113823/slug/l/slide-0028-1.jpg
-Какво?Защо,мамка му?Какво ти става Ема?
-Не трябва да се виждаме повече.Виж..-въздъхнах и избърсах сълзите си-Аз те обичам,но знам,че не можем да бъдем заедно.Не ни е писано.Виж колко е трудно!!-тръгнах да плача-Моля те,върви си и повече не ми говори!-не го гледах в очите,не можех
-Моля!?Няма да си тръгна!Ще се оправим!Всичко ще е наред!
-Ме,няма да е!Не можеш да ме излъжеш!-от очите ми продължаваха да се стичат сълзи
На вратата се почука и чух гласа на майка ми:
-Ема,мила,мога ли да вляза?
-Върви си,веднага!-прошепнах на Хари и го избутах от стаята
Хари излезе и не каза нищо.
Избърсах сълзите от очите си.
-Влез.-казах на майка ми
Тя дойде до мен и седна на леглото ми.
-Миличка,извинявай,за това,което се случи в гимназията.Не исках да те наранявам,но желая само най-доброто за теб и ти го знаеш.-тя хвана ръката ми
-Знам,мамо,права си.Това с Хари не беше добра идея и не беше редно.Разсейва ме от ученето.Но спокойно,реших,че ще е по-добре,ако повече не му говоря.
-Благодаря ти,скъпа.Ще дляза да приготвя вечеря и ще те извикам,когато е готова.
-Добре.
Мама излезе от стаята.

The wrong decisionTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon