A hallucination is a coincidence or a destiny

ꜜ 1 ꜛ

Следобед. Лято. Слънцето напича. Лятото е в разгара си. Топло е. А аз съм.. Аз съм Namjoon. И това е нормално, аз съм нормален.Добре излъгах за това.

Слънцето напича в лицето ми,мисля да се отбия във близкото кафе. Понякога се дразня колко Шумни са хората. Как имат енергия в такова време? Вместо да седнат, да се услушат малко в заобикалящият свят. Птичките? Дори звука на буболечки и други градини може да е толкова успокояващ.

И така докато си говорех на ум стигнах до кафенето, поръчах си студен чай и най-добрия ми приятел, който работеше в това кафене ми го донесе и се настани срещу мен.
-Забога човек, ще пукна в тая жега-сподели ми той направо отивайки от чашата ми. Засмях му се. Принципно мразя някой да ми пие от чашата или да ми взима от храната но Hoseok е специален и той може.Позволено му е. Аз му давам тази сила и отговарност.
-Гледай пък ся от жега да не се задавиш, че но сухо от удавяне да умреш не било много весело-казах му аз леко изритвайки столат му-Хайде ставай да бачкаш, че трябва да ми дадеш половината наем. - казах му аз леко свивайки очи. Той само ми се засмя и стана усмихнат. Беше толкова весел човек. Успяваше да ме допълва.

Докато пиех студеният си чай леко облегнах лакътя си на масата, и глава на ръката ми. Затворих очи за момент и преди да се усетя още ръката ми се лъзна и паднах настрани от масата.
Тръгнах да ставам и едно момче дойде да ми помогне,щом ми помогна леко засрамено му благодарих. Той само ми се усмихна и се огледа леко наоколо, и преди сякаш самия той да се усети, както аз с падането, предполагам приятеля му го дърпаше навънка. Той беше висок, строен. Докато момчето, което ми помогна-дребен, изглеждаше малко затворен на външен вид,простоватичък, но наистина доста сладък.Надявам се да е добре, приятеля му с доста злоба го дърпаше навънка..