Permission to dance

2

Скоро бяха пред къщата на Чен. Тя беше голяма и на външен вид изглеждаше много добре. Момчетата с нетърпение минаха големия двор и най-накрая влязоха в имението. Навсякъде имаше пияни хора, някои почти правеха секс, но това е различна тема. Групата от седемте момчета бяха тук за купона. На тях в любовта не им вървеше.

- Хееей, това да не би да са седемте джуджета? - присмя им се приятеля на Чен.
- Достатъчно Дино. Добре дошли. - усмихна се Чен.

На лицето му се появи зловеща усмивка. Тя накара момчетата да потръпнат. Взеха си по едно питие и за жалост стояха прави.

- Никога не бих дошъл сам на такова парти. - каза Джимин и  поклати глава.

Останалите момчета се съгласих с него. Минаха се поне два часа и момчетата все още бездействаха в ъгъла.

- Дами и господа! Нека правим нещо интересно. - викаше Чен и цялата къща се бе втренчила в него. - Ще играем на няколко игри. Те са по прости правила. Съгласни ли сте да играем!?
- Да! - викна цялата къща.
- Нещо ми намирисва. - Намджун подозираше нещо, но и той не знаеше какво.
- Какво имаш в предвид? - объркан Юнги попита приятеля си.
- Игрите могат да имат прости правила, но има и уловки. Той не ми вдъхва доверие, но нека видим на какво ще играем. Бъдете бдителни момчета. Мислете! Не бързайте и не се забавлявайте твърде много!
- О, хьонг моля ти се. На какво бихме играли на парти? - Джонкук добави.
- Намджун е прав момчета. И аз си мисля, че истина или предизвикателство ще бъде много забавна игра. Затова трябва да внимаваме. Не отговаряйте честно на някои въпроси.
- Вие ще играете ли? - попита Чен.
- Да. А на какво ще играем?
- На истина или предизвикателство разбира се.

Наредиха се в кръг и завъртяха шише. Падна се на Намджун.
- Кажи ми сега Мони... Гей ли си?
- Не.
- Бързо отговори.
- Като го знам няма какво да мисля.

Бутилката се завъртя още няколко пъти и въпросите станаха лични и доста потискащи. Сега се падна Джонкук.

- Малкия Куки дали е правил секс някога?
- Аз......- Хоби го сръчка за да му напомни за бдителността им. - Този въпрос е твърде личен.
- О хайде човече.
- Няма да отговоря.
- Тогава ще целунеш Техьонг с език.
- Отказвам да играя!
- В такъв случай..... - лицето на Чен вече не беше същото, на него имаше гняв и се четеше, че нещо е намислил.
- Сменяме играта!
- С коя?
- Казва се " Разрешение да танцуваш". - каза Чен, като в къщата настана пълна тишина.

Докато останалите от партито питаха въпроси относно играта, момчета бяха решени да си ходят. Тук не им харесваше и нямаше да останат още. Понечиха да отворят врата да излязат, но това беше странен момент.... Защо Чен би заключил?

°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Таз книга я бях почнала преди и съм написала някви глави така че няма как и ще ги пусна всичките