Permission to dance

10

- Аз...... - започна плахо Джонкук. - Нали знаете, че баща ми е мъртъв?
- Да. - потвърдиха всички.
- Ами..... Той ме биеше.... Имаше и пистолет и заради смъртта на мама се правеше на нищо. Обвиняваше мене и ме нараняваше, само за да си изкара гнева на някой. Майка ми умря в катастрофа, а татко пострада ..... А и татко беше виновен за катастрофата. Бил се разсеял. Обвиняваше ме мен. И Хоби дойде в нас за компания без татко да знае. Но това не остана тайна от него и ме изпрати да му донеса вода. Отидох до кухнята, сипах вода и тръгнах обратно към стаята си, но пистолета на холната маса ме спря. Взех го, за да не ме нарани с него или себе си или дори Хоби. Отидох в стаята и видях как татко се беше навел над Хоби, Хоби пищеше и викаше, но не можеше да се измъкне. Все пак знаете, че вие сте моето семейство и бих направил всичко... Затова..... - ронеха се сълзи от лицето на малкия.
- Какво нататък? - беше кръстосал ръце Те.
- Аз....с пистолета, който ми беше в гащите го..... застрелях.. 
- Боже.... - Нам знаеше, че тепърва идва най-лошото и не знае какво може да очаква от така близките си приятели.
- Честно, от теб не съм го очаквал Кук. - каза Джин.
- Джин аз....
- Стига толкова приказки! - обади се този помияр. - Хоби кажи им какво долно копеле си.
- Мамка ти, лайно нещастно! - викна Хоби. Точно това не искаше да казва. Щеше да бъде намразен.
- Няма да отговоря! - викна през сълзи.
- Значи ще умреш.
- Не чакай! - викнаха всички.
- Хоби моля те. - проплака Джонкук. - Нека останем живи поне!
- Куки...ще ме намразиш....
- Няма. Винаги съм ви смятал за мои братя.
- Не и този път. Наистина ще ме намразиш Куки. - каза Хосок като плачеше. - По-добре да умра.
- Не! - отново викнаха всички на куп.
- Обичам ви приятели! Никога няма да забравя моментите ни заедно...
- НЕ ХОСОК! - викаха всички.
- Няма да кажа! - каза с твърд тон Хоби на отвратителното нещо седящо под прикритие, наслаждавайки се на мъката на седемте момчета.
- Тогава приятно умиране.

Изведнъж Хосок пропадна в дупка образувала се от пясъка върху който седяха.

- НЕЕЕЕЕЕ ХОБИ! - плачеше Джонкук и риеше в пясъка смятайки с нетрезвия си акъл, че може да го изрови. Но това бе края за тяхното слънце, тяхното забавление и техния брат.

- ГОВЕДО ТАКОВА ШИБАНО! ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ И ЩЕ ТЕ ИЗМЪЧА! ЩЕ СЕ ГАВРЯ С ТЕБ И ЩЕ ТЕ ИЗТЕЗАВАМ, ДОКАТО САМ НЕ СЕ УДАВИШ В СОБСТВЕНАТА СИ КРЪВ, ЗАЩОТО ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА Я ИЗПИЕШ! ЩЕ ТЕ ЗАЛЕЯ С НЕЯ! КОПЕЛЕ НЕЩАСТНО!
- Юнги спри се....... Юнги! - викаха му другите.
- Как ще ме намериш, ако не оживееш? - попита убиецът.
- Не дразни и нас долно нещастно гнило същество отвратително! Защото ще се присъединим с Юнги и ще ти върнем това което направи с нас и това как уби Хоби!
- Бля, бля, бля. Да се върнем на играта, че става все по-интересно. Та..тайната на Хоби беше, че сам е поискал баща ти да го изчука. Защото Хоби е гей и адски си падаше по теб Кук. Но смяташе да се възползва от баща ти за напред, защото не беше сигурен в твоите емоции Джонкук.

- ЛЪЖЕШ! - викна малкия.
- Ако щеш ми вярвай. Може да го попиташ като отидеш при него. Сега стига агресивни отговори. Просто мълчете и изпълнявайте. Да продължим. Джимин! Ти имаш ли нещо да им казваш?
- Да.....