Permission to dance

13

Техьонг се мъчеше да остане не помръднал в малкия шкаф. Сгънат на тъмно. Тогава вратата на гардероба се отвори и Те видя живота си на лента. Той също бе чул изстрелите. И сега това го следваше.

- Техьонг, бързо! Ще те намерят тук! - каза Чим и помогна на приятеля си да излезе.
- Какво правите тук?
- Трябва да отидем спешно при Юнги. Там е най-безопасно.
- Защо какво става?

Чуха идващи стъпки от другата страна на стената. Бързо се скриха и започнаха да събират останалите. Взеха Джин и веднага се запътиха към Юнги, но той бе твърде далеч, за да минат незабелязани. А лошото беше, че точно там имаше от онези хора.

- Какво ще правим?
- Може да издадем звук в някоя далечна област и бързо да изтичаме при Юнги. - предложи Те.
- Не мисля, че ще е добра идея. Ами ако не тръгнат всички? Ще умрем. - помисли Джин.
- Прав си.
- Всъщност има вариант. - каза Намджун като погледна металния кол в ръката си.
- Да ги убиваме с някакво пиронче ли искаш? - попита Джин.
- Не. Ще направим това, което Те предложи, но ако там остане някой имаме вариант да го намушкаме и да отидем при Юнги.
- Да. Добра идея.

Те както предложи отиде да тропне с нещо някъде другаде. Щом това стана веднага изтича при момчетата, които обаче не помръдваха.

- Какво става? - попита той.
- Там остана един. Отивам. - каза Намджун и отиде тихичко и намушка непознатия в гърлото. Той мигновено умря, а момчетата започнаха предвижването си към гардероба.

Изведнъж започна да се стреля и момчетата си биха на петите. Техьонг тръгна да влиза в гардероба при Юнги, но Намджун го издърпа и отидоха на друго място.

- Защо ме спря? Нали това целяхме? - ядоса се Те.
- Глупак! Как ще се скриеш там, като ще издадеш мястото? Все пак стреляха по нас и ни следваха. - Нам удари своя приятел зад врата.
- Тихо!

Бяха се скрили в една малка дупка в стената.

- Нали сме в стената? Отиваме при Юнги.- рече Джимин и тръгна в някаква посока. Щяха да го намерят рано или късно.

Обикаляха сградата, която не беше никак малка. Скоро пред тях видяха седналия в прахта Юнги. Щом Юнги ги видя се затича и направиха обща прегръдка с момчетата. Прахта се вдигна и подразни носовете на всички.

- Тихо чувам нещо!

Момчетата запазиха тишина и дори не помръдваха.

- Апчу!

Всички се обърнаха към Джин.

- Бягайте.

Всички започнаха да бягат, а в същия миг стената беше пробивана с патрони.

- Легнете! - каза Нам и всички се потопиха в мърсотията.

Стрелбата по стената продължи и при нашите момчета, но те бяха легнали и така не ги улучиха. Щом стрелящите се увериха, че са мъртви, защото не се чуваше звук разбиха част от стената и започнаха да влизат.

Това може би беше края за нашите момчета, но ще се разбере в следващата част.