5

5 1 0
                                    

Пусна се силна музика. Налагаше се на момчетата да танцуват. Нямаха си и на престава какво ще стане ако не танцуват, затова беше най-добре да не рискуват. Те започнаха да правят странни движения. Бяха и прости на всичкото отгоре. Музиката изведнъж спря и телефонът звънна.

- Ало?

Отново нямаше никакъв отговор и Хоби започна да се изнервя.

- Ако ще говориш говори по дяволите!

Телефонът пак изпищя и Хоби го метна на земята. От екрана му излезе някаква жена. Беше холограма. Момчетата седяха вцепени докато тя не проговори.
- Повратяйте след мен. Ако сгрешите два пъти сте елиминирани!

Музика започна и тя затанцува. Момчетата от паника и притеснение не можеха да уловят движенията й.

- Техьонг ще изгори ако сгреши пак. - каза момичето видимо доста весела. Какво се случваше в тази сбъркана къща?
- Момчета! - извика Хоби. - Не мислете за нищо. Следете движенията й. Не се страхувайте. Представете си, че в момента не сме на евентуално живото застрашаващо място.
- Страхотно Хоби! - поздрави го Юнги. - Благодаря ти, че разведри положението с твоето живото застрашаващо мислене.
- Ако продължавате така ще загубите момчета!

Скастри ги Намджун. Всички се справяха добре. Нямаше предупреждения за някой почти елиминиран. Музиката спря.

- Успешно преминато първо ниво!

Къщата се разтресе.

Всичко започна да се разпада. Хоби бързо взе телефона и го държеше здраво. Усещането бе как къщата пропада и момчетата нямаха никаква представа какво се случва или къде са.

Permission to danceМесто, где живут истории. Откройте их для себя