𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❼-𝑆𝑡𝑒𝑝 𝑓𝑜𝑟𝑤𝑎𝑟𝑑

Студените тръпки побиха цялото на Джимин. Усети как кожата му настръхва изцяло и студа обгръща цялото му тяло. Беше облечен с една тънка бяла тениска и дънки, а вятъра ставаше все по студен, но някак не можеше да си тръгне. Искаше да остана и да се наслаждава на леко вълнуващата се река усещайки мириса на дъжд, който проникваше в ноздрите му.

За първи път беше в Англия наслаждавайки се на красотите ѝ. Винаги бе мечтал да я разгледа, но никога не му се бе отдала възможност до този момент. Съвсем сам в чуждата страна наслаждавайки се на обстановката и плашещата си самота.

Очите му се насълзяваха заради студа, а ръцете му бяха обгърнали тялото му напълно в опит да го стоплят.

-Да съм сам е прекалено болезнено.-прошепна на себе си подсръквайки леко.

-Никога не би могъл да си сам.-познатият глас раздра тишината пращайки опасни сигнали към сърцето на Джимин, който не посмя да се обърне или отговори на думите.

-Просто си въобразявам.-опита да се успокои, но щом усети ръцете увиващи се около тялото му и силата, която го обърна към чернокосия осъзна, че той бе наистина там.

-Винаги ще съм до теб. Дори да бягаш.-Техьонг приближи лицето си на опасно близко разстояние до това на по-малкият.

Горещите им дъхове се срещнаха и парата се разнесе около тях създавайки малката илюзия за мъгла.

-Стани Ким Джимин, за мен.-Техьонг погали лицето му с топлата си ръка и този допир сякаш изпепели Джимин.-Нека бъдем заедно до края. Нека създадем наше бъдеще, заедно.

-Не си истински...не си този, който познавам.-Джимин го изблъска от себе си започвайки да трие стичащите се от очите му сълзи.

-Аз съм този, който обичаш Джимин, аз и никой друг.-Техьонг хвана здраво ръката му придърпвайки го отново близо до себе си.

-Ти си този, който мислех че си Тае, а не този който си наистина.-Джимин срещна тъмните му очи.

-Не говори така. Нека се приберем и да не мислим за това, което е било. Аз обичам единствено теб и съм единствено твой откакто се запознахме до самата ми участ.