𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❶❺-𝐺𝑟𝑖𝑒𝑓

Техьонг стоеше седнал на студения под, облегнал гръб на дървената спалня и отчаяно гледащ в стената срещу него. Целият под край него бе обсипан със снимки, дрехи, сувенири и още много неща...неща, които бяха на Джимин.

Следите от сълзи все още личаха по лицето му, очите му зачервени от целият плач, а устните му бяха напукани и сухи от всички изпушени цигари, които минаха през тях. Чувстваше се като стар мръсен парцал ненужен на човека, който го бе използвал толкова време. Мислеше си, какво ако Джимин го бе изпрал? Бе ли способен да се върне при него без да го принуждава, би ли бил способен отново да е негов както преди и да му има истинска вяра?

Не знаеше...

Но му се искаше...

Щеше да прости всичко, без изключения, но най-много от всичко искаше да получи прошката която търсеше. По-малкият не бе дошъл дори да вземе нещата си, бе ги оставил както остави и него. Те бяха ненужни, всички те...

Никога не си бе мислил, че сред хората му ще има предател, който без да осъзнава ще създаде толкова голяма бъркотия. Вече не го интересуваше нито кой го бе предал, нито защо или как. Интересуваше го само едно русокосо момче, което успя да го разбие единствено с думите си.

Парк Джимин...

|Ретроспекция|

Техьонг вървеше бавно по училищния коридор на една най-обикновена канадска гимназия. Погледите бяха забити в него изцяло, новото момче което се бе преместило току-що от Корея, за да завърши в чужбина. Беше необичайно.

Привличаше цялото внимание към себе си, заради различията във външния вид. Не че нямаше и други корейци и японци в училището, но не изглеждаха толкова интересни за учениците или вече им бе минало времето на слава.

Ръцете му стояха прибрани в джобовете на униформата, докато крачеше бавно към кабинета по английски дъвчейки дъвка. Все още не познаваше почти никой в училището освен две момчета, които бе срещнал случайно, а именно Бекхьон и Сухо. Те живееха отдавна в Канада, но бяха корейци.

Щом влезе в кабинета и зае обичайното си място най-отзад до прозореца просто се подпря на масата и се загледа през прозореца. Времето бе необичайно топло за февруари, навън трябваше да е студено, но повечето ученици дори бяха по тениски. Въпроси като глобалното затопляне привличаха вниманието му, но не за дълго тъй като сам осъзнаваше колко безсмислено бе да мисли върху тях щом няма да може да предприеме нищо по въпроса.