𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❶⓿-𝑃𝑙𝑒𝑎𝑠𝑢𝑟𝑒/𝐿𝑜𝑣𝑒?

🔞Четете на свой риск!🔞

Вечерта напредваше бавно за двете момчета. Бяха седнали пред големият телевизор прегърнати, пиейки вино и от време на време похапвайки шоколадови топчета, които Джимин постоянно покриваше изцяло със сметана.

Филма, който гледаха беше нещо ново и за двамата. Разказваше се за две напълно различни момчета, които се мразят, но една обща цел ги кара да се обединят и между тях припламва пламъка на любовта. Интереса им бе напълно прикован към екрана или поне този на Кук...Джимин го гледаше от части. По-голямата част у ума му бе погълната от съмнение и размишления.

Поглеждаше към спокойното му лице и несъзнателно се усмихваше. Спомняше дните, в които просто се чудеше защо е затворен в онази бяла стая и трябва да е вътре при положение, че бе напълно нормален. Разговорите, които водеха постоянно, опитите му да си краде целувка и първия път, в който го изведе на двора...

Усещаше болка при мисълта, че знаеше какво е преживявал и как се е чувствал. Чувстваше се безсилен пред образа му и защитничката аура, която имаше. Как бе толкова силен, а в онзи момент толкова слаб и безпомощен.

Как успя да бъде до него дори в момента, в който целия му свят рухна под погледа на Техьонг. Стоя до него, държайки ръката му и успокоявайки го, след което го изведе и прибра в дома си. Бе изминал месец и половина оттогава, а на Джимин му се струваше като цял един живот. Беше безсилен.

Вгледа се за момент във филма отвличайки мислите си. Ръката му взе флакона със сметана и просто напълни устата си с нея. Езикът му мина през устните му облизвайки ги многократно, докато наблюдаваше двамата главни герои, които просто стояха и се наблюдаваха в очите.

Механично погледа му се извърна към Джънгкук, който прехапа леко устна вглеждайки се в очите му. Лека усмивка изгря на лицето му, след което го придърпа още повече към себе си.

-Интересен ли ти е филма?-попита с усмивка.-Струваш ми се малко разсеян?

-Имам по-интересна идея за развлечение...-проговори след известно време Джимин поглеждайки към устните на по-големия.

-Какво?-разсеяно попита.

Без да отговаря Джимин единствено се надигна леко сливайки устните им. Тялото му се залепи до чуждото, а ръцете му намериха място на бузите му. Устните им се поглъщаха, докато езиците им просто водеха бавен и лежерен танц наслаждавайки се на усещането. Въздухът им се изпиваше с всяка секунда, но им бе трудно да се отделят един от друг.